Шаблон:Словоформи/озова

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола озова. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице озо·ва озо·вем
2 лице озо·веш озо·ве·те
3 лице озо·ве озо·ват


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице озо·вах озо·вах·ме
2 лице озо·ва озо·вах·те
3 лице озо·ва озо·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице озо·вях озо·вях·ме
2 лице озо·ве·ше озо·вях·те
3 лице озо·ве·ше озо·вя·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице озовал съм озовала съм озовало съм озовали сме
2 лице озовал си озовала си озовало си озовали сте
3 лице озовал е озовала е озовало е озовали са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях озовал бях озовала бях озовало бяхме озовали
2 лице беше озовал беше озовала беше озовало бяхте озовали
3 лице беше озовал беше озовала беше озовало бяха озовали


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще озова ще озовем
2 лице ще озовеш ще озовете
3 лице ще озове ще озоват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм озовал ще съм озовала ще съм озовало ще сме озовали
2 лице ще си озовал ще си озовала ще си озовало ще сте озовали
3 лице ще е озовал ще е озовала ще е озовало ще са озовали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да озова щяхме да озовем
2 лице щеше да озовеш щяхте да озовете
3 лице щеше да озове щяха да озоват


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм озовал щях да съм озовала щях да съм озовало щяхме да сме озовали
2 лице щеше да си озовал щеше да си озовала щеше да си озовало щяхте да сте озовали
3 лице щеше да е озовал щеше да е озовала щеше да е озовало щяха да са озовали


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице озовял съм озовяла съм озовяло съм озовели сме
2 лице озовял си озовяла си озовяло си озовели сте
3 лице озовял (е) озовяла (е) озовяло (е) озовели (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице озовал съм озовала съм озовало съм озовали сме
2 лице озовал си озовала си озовало си озовали сте
3 лице озовал (е) озовала (е) озовало (е) озовали (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм озовал била съм озовала било съм озовало били сме озовали
2 лице бил си озовал била си озовала било си озовало били сте озовали
3 лице бил (е) озовал била (е) озовала било (е) озовало били (са) озовали


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да озова щяла съм да озова щяло съм да озова щели сме да озовем
2 лице щял си да озовеш щяла си да озовеш щяло си да озовеш щели сте да озовете
3 лице щял (е) да озове щяла (е) да озове щяло (е) да озове щели (са) да озоват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм озовал щяла съм да съм озовала щяло съм да съм озовало щели сме да сме озовали
2 лице щял си да си озовал щяла си да си озовала щяло си да си озовало щели сте да сте озовали
3 лице щял (е) да е озовал щяла (е) да е озовала щяло (е) да е озовало щели (са) да са озовали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих озовал бих озовала бих озовало бихме озовали
2 лице би озовал би озовала би озовало бихте озовали
3 лице би озовал би озовала би озовало биха озовали


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
озо·ви озо·ве·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род озо·вящ
непълен член озо·вя·щия
пълен член озо·вя·щи·ят
женски род озо·вя·ща
членувано озо·вя·ща·та
среден род озо·вя·що
членувано озо·вя·що·то
множествено число озо·ве·щи
членувано озо·ве·щи·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род озо·вал
непълен член озо·ва·лия
пълен член озо·ва·ли·ят
женски род озо·ва·ла
членувано озо·ва·ла·та
среден род озо·ва·ло
членувано озо·ва·ло·то
множествено число озо·ва·ли
членувано озо·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род озо·вял
непълен член озо·вя·лия
пълен член озо·вя·ли·ят
женски род озо·вя·ла
членувано озо·вя·ла·та
среден род озо·вя·ло
членувано озо·вя·ло·то
множествено число озо·ве·ли
членувано озо·ве·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род озо·ван
непълен член озо·ва·ния
пълен член озо·ва·ни·ят
женски род озо·ва·на
членувано озо·ва·на·та
среден род озо·ва·но
членувано озо·ва·но·то
множествено число озо·ва·ни
членувано озо·ва·ни·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

озо·вей·ки