Шаблон:Словоформи/обтурирам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола обтурирам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице об·ту·ри·рам об·ту·ри·ра·ме
2 лице об·ту·ри·раш об·ту·ри·ра·те
3 лице об·ту·ри·ра об·ту·ри·рат


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице об·ту·ри·рах об·ту·ри·рах·ме
2 лице об·ту·ри·ра об·ту·ри·рах·те
3 лице об·ту·ри·ра об·ту·ри·ра·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице об·ту·ри·рах об·ту·ри·рах·ме
2 лице об·ту·ри·ра·ше об·ту·ри·рах·те
3 лице об·ту·ри·ра·ше об·ту·ри·ра·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обтурирал съм обтурирала съм обтурирало съм обтурирали сме
2 лице обтурирал си обтурирала си обтурирало си обтурирали сте
3 лице обтурирал е обтурирала е обтурирало е обтурирали са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обтурирал бях обтурирала бях обтурирало бяхме обтурирали
2 лице беше обтурирал беше обтурирала беше обтурирало бяхте обтурирали
3 лице беше обтурирал беше обтурирала беше обтурирало бяха обтурирали


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще обтурирам ще обтурираме
2 лице ще обтурираш ще обтурирате
3 лице ще обтурира ще обтурират


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обтурирал ще съм обтурирала ще съм обтурирало ще сме обтурирали
2 лице ще си обтурирал ще си обтурирала ще си обтурирало ще сте обтурирали
3 лице ще е обтурирал ще е обтурирала ще е обтурирало ще са обтурирали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да обтурирам щяхме да обтурираме
2 лице щеше да обтурираш щяхте да обтурирате
3 лице щеше да обтурира щяха да обтурират


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обтурирал щях да съм обтурирала щях да съм обтурирало щяхме да сме обтурирали
2 лице щеше да си обтурирал щеше да си обтурирала щеше да си обтурирало щяхте да сте обтурирали
3 лице щеше да е обтурирал щеше да е обтурирала щеше да е обтурирало щяха да са обтурирали


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обтурирал съм обтурирала съм обтурирало съм обтурирали сме
2 лице обтурирал си обтурирала си обтурирало си обтурирали сте
3 лице обтурирал (е) обтурирала (е) обтурирало (е) обтурирали (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обтурирал съм обтурирала съм обтурирало съм обтурирали сме
2 лице обтурирал си обтурирала си обтурирало си обтурирали сте
3 лице обтурирал (е) обтурирала (е) обтурирало (е) обтурирали (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обтурирал била съм обтурирала било съм обтурирало били сме обтурирали
2 лице бил си обтурирал била си обтурирала било си обтурирало били сте обтурирали
3 лице бил (е) обтурирал била (е) обтурирала било (е) обтурирало били (са) обтурирали


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обтурирам щяла съм да обтурирам щяло съм да обтурирам щели сме да обтурираме
2 лице щял си да обтурираш щяла си да обтурираш щяло си да обтурираш щели сте да обтурирате
3 лице щял (е) да обтурира щяла (е) да обтурира щяло (е) да обтурира щели (са) да обтурират


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обтурирал щяла съм да съм обтурирала щяло съм да съм обтурирало щели сме да сме обтурирали
2 лице щял си да си обтурирал щяла си да си обтурирала щяло си да си обтурирало щели сте да сте обтурирали
3 лице щял (е) да е обтурирал щяла (е) да е обтурирала щяло (е) да е обтурирало щели (са) да са обтурирали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обтурирал бих обтурирала бих обтурирало бихме обтурирали
2 лице би обтурирал би обтурирала би обтурирало бихте обтурирали
3 лице би обтурирал би обтурирала би обтурирало биха обтурирали


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
об·ту·ри·рай об·ту·ри·рай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род об·ту·ри·ран
непълен член об·ту·ри·ра·ния
пълен член об·ту·ри·ра·ни·ят
женски род об·ту·ри·ра·на
членувано об·ту·ри·ра·на·та
среден род об·ту·ри·ра·но
членувано об·ту·ри·ра·но·то
множествено число об·ту·ри·ра·ни
членувано об·ту·ри·ра·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род об·ту·ри·рал
непълен член об·ту·ри·ра·лия
пълен член об·ту·ри·ра·ли·ят
женски род об·ту·ри·ра·ла
членувано об·ту·ри·ра·ла·та
среден род об·ту·ри·ра·ло
членувано об·ту·ри·ра·ло·то
множествено число об·ту·ри·ра·ли
членувано об·ту·ри·ра·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род об·ту·ри·рал
непълен член об·ту·ри·ра·лия
пълен член об·ту·ри·ра·ли·ят
женски род об·ту·ри·ра·ла
членувано об·ту·ри·ра·ла·та
среден род об·ту·ри·ра·ло
членувано об·ту·ри·ра·ло·то
множествено число об·ту·ри·ра·ли
членувано об·ту·ри·ра·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род об·ту·ри·ращ
непълен член об·ту·ри·ра·щия
пълен член об·ту·ри·ра·щи·ят
женски род об·ту·ри·ра·ща
членувано об·ту·ри·ра·ща·та
среден род об·ту·ри·ра·що
членувано об·ту·ри·ра·що·то
множествено число об·ту·ри·ра·щи
членувано об·ту·ри·ра·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

об·ту·ри·рай·ки