Шаблон:Словоформи/обещая

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола обещая. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице обе·щая обе·ща·ем
2 лице обе·ща·еш обе·ща·е·те
3 лице обе·щае обе·ща·ят


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице обе·щах обе·щах·ме
2 лице обе·ща обе·щах·те
3 лице обе·ща обе·ща·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице обе·ща·ех обе·ща·ех·ме
2 лице обе·ща·е·ше обе·ща·ех·те
3 лице обе·ща·е·ше обе·ща·е·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обещал съм обещала съм обещало съм обещали сме
2 лице обещал си обещала си обещало си обещали сте
3 лице обещал е обещала е обещало е обещали са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обещал бях обещала бях обещало бяхме обещали
2 лице беше обещал беше обещала беше обещало бяхте обещали
3 лице беше обещал беше обещала беше обещало бяха обещали


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще обещая ще обещаем
2 лице ще обещаеш ще обещаете
3 лице ще обещае ще обещаят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обещал ще съм обещала ще съм обещало ще сме обещали
2 лице ще си обещал ще си обещала ще си обещало ще сте обещали
3 лице ще е обещал ще е обещала ще е обещало ще са обещали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да обещая щяхме да обещаем
2 лице щеше да обещаеш щяхте да обещаете
3 лице щеше да обещае щяха да обещаят


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обещал щях да съм обещала щях да съм обещало щяхме да сме обещали
2 лице щеше да си обещал щеше да си обещала щеше да си обещало щяхте да сте обещали
3 лице щеше да е обещал щеше да е обещала щеше да е обещало щяха да са обещали


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обещаел съм обещаела съм обещаело съм обещаели сме
2 лице обещаел си обещаела си обещаело си обещаели сте
3 лице обещаел (е) обещаела (е) обещаело (е) обещаели (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обещал съм обещала съм обещало съм обещали сме
2 лице обещал си обещала си обещало си обещали сте
3 лице обещал (е) обещала (е) обещало (е) обещали (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обещал била съм обещала било съм обещало били сме обещали
2 лице бил си обещал била си обещала било си обещало били сте обещали
3 лице бил (е) обещал била (е) обещала било (е) обещало били (са) обещали


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обещая щяла съм да обещая щяло съм да обещая щели сме да обещаем
2 лице щял си да обещаеш щяла си да обещаеш щяло си да обещаеш щели сте да обещаете
3 лице щял (е) да обещае щяла (е) да обещае щяло (е) да обещае щели (са) да обещаят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обещал щяла съм да съм обещала щяло съм да съм обещало щели сме да сме обещали
2 лице щял си да си обещал щяла си да си обещала щяло си да си обещало щели сте да сте обещали
3 лице щял (е) да е обещал щяла (е) да е обещала щяло (е) да е обещало щели (са) да са обещали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обещал бих обещала бих обещало бихме обещали
2 лице би обещал би обещала би обещало бихте обещали
3 лице би обещал би обещала би обещало биха обещали


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
обе·щай обе·щай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род обе·щан
непълен член обе·ща·ния
пълен член обе·ща·ни·ят
женски род обе·ща·на
членувано обе·ща·на·та
среден род обе·ща·но
членувано обе·ща·но·то
множествено число обе·ща·ни
членувано обе·ща·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род обе·щал
непълен член обе·ща·лия
пълен член обе·ща·ли·ят
женски род обе·ща·ла
членувано обе·ща·ла·та
среден род обе·ща·ло
членувано обе·ща·ло·то
множествено число обе·ща·ли
членувано обе·ща·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род обе·ща·ел
непълен член обе·ща·е·лия
пълен член обе·ща·е·ли·ят
женски род обе·ща·е·ла
членувано обе·ща·е·ла·та
среден род обе·ща·е·ло
членувано обе·ща·е·ло·то
множествено число обе·ща·е·ли
членувано обе·ща·е·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род обе·ща·ещ
непълен член обе·ща·е·щия
пълен член обе·ща·е·щи·ят
женски род обе·ща·е·ща
членувано обе·ща·е·ща·та
среден род обе·ща·е·що
членувано обе·ща·е·що·то
множествено число обе·ща·е·щи
членувано обе·ща·е·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

обе·ща·ей·ки