Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/обезпокоя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола обезпокоя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обез·по·коя обез·по·ко·им
2 лице обез·по·ко·иш обез·по·ко·и·те
3 лице обез·по·кои обез·по·ко·ят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обез·по·ко·их обез·по·ко·их·ме
2 лице обез·по·кои обез·по·ко·их·те
3 лице обез·по·кои обез·по·ко·и·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обез·по·ко·ях обез·по·ко·ях·ме
2 лице обез·по·ко·е·ше обез·по·ко·ях·те
3 лице обез·по·ко·е·ше обез·по·ко·я·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезпокоил съм обезпокоила съм обезпокоило съм обезпокоили сме
2 лице обезпокоил си обезпокоила си обезпокоило си обезпокоили сте
3 лице обезпокоил е обезпокоила е обезпокоило е обезпокоили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезпокоил бях обезпокоила бях обезпокоило бяхме обезпокоили
2 лице беше обезпокоил беше обезпокоила беше обезпокоило бяхте обезпокоили
3 лице беше обезпокоил беше обезпокоила беше обезпокоило бяха обезпокоили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще обезпокоя ще обезпокоим
2 лице ще обезпокоиш ще обезпокоите
3 лице ще обезпокои ще обезпокоят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезпокоил ще съм обезпокоила ще съм обезпокоило ще сме обезпокоили
2 лице ще си обезпокоил ще си обезпокоила ще си обезпокоило ще сте обезпокоили
3 лице ще е обезпокоил ще е обезпокоила ще е обезпокоило ще са обезпокоили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да обезпокоя щяхме да обезпокоим
2 лице щеше да обезпокоиш щяхте да обезпокоите
3 лице щеше да обезпокои щяха да обезпокоят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезпокоил щях да съм обезпокоила щях да съм обезпокоило щяхме да сме обезпокоили
2 лице щеше да си обезпокоил щеше да си обезпокоила щеше да си обезпокоило щяхте да сте обезпокоили
3 лице щеше да е обезпокоил щеше да е обезпокоила щеше да е обезпокоило щяха да са обезпокоили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезпокоял съм обезпокояла съм обезпокояло съм обезпокоели сме
2 лице обезпокоял си обезпокояла си обезпокояло си обезпокоели сте
3 лице обезпокоял (е) обезпокояла (е) обезпокояло (е) обезпокоели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезпокоил съм обезпокоила съм обезпокоило съм обезпокоили сме
2 лице обезпокоил си обезпокоила си обезпокоило си обезпокоили сте
3 лице обезпокоил (е) обезпокоила (е) обезпокоило (е) обезпокоили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезпокоил била съм обезпокоила било съм обезпокоило били сме обезпокоили
2 лице бил си обезпокоил била си обезпокоила било си обезпокоило били сте обезпокоили
3 лице бил (е) обезпокоил била (е) обезпокоила било (е) обезпокоило били (са) обезпокоили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезпокоя щяла съм да обезпокоя щяло съм да обезпокоя щели сме да обезпокоим
2 лице щял си да обезпокоиш щяла си да обезпокоиш щяло си да обезпокоиш щели сте да обезпокоите
3 лице щял (е) да обезпокои щяла (е) да обезпокои щяло (е) да обезпокои щели (са) да обезпокоят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезпокоил щяла съм да съм обезпокоила щяло съм да съм обезпокоило щели сме да сме обезпокоили
2 лице щял си да си обезпокоил щяла си да си обезпокоила щяло си да си обезпокоило щели сте да сте обезпокоили
3 лице щял (е) да е обезпокоил щяла (е) да е обезпокоила щяло (е) да е обезпокоило щели (са) да са обезпокоили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезпокоил бих обезпокоила бих обезпокоило бихме обезпокоили
2 лице би обезпокоил би обезпокоила би обезпокоило бихте обезпокоили
3 лице би обезпокоил би обезпокоила би обезпокоило биха обезпокоили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
обез·по·кой обез·по·кой·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·по·ко·ен
непълен член обез·по·ко·е·ния
пълен член обез·по·ко·е·ни·ят
женски род обез·по·ко·е·на
членувано обез·по·ко·е·на·та
среден род обез·по·ко·е·но
членувано обез·по·ко·е·но·то
множествено число обез·по·ко·е·ни
членувано обез·по·ко·е·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·по·ко·ил
непълен член обез·по·ко·и·лия
пълен член обез·по·ко·и·ли·ят
женски род обез·по·ко·и·ла
членувано обез·по·ко·и·ла·та
среден род обез·по·ко·и·ло
членувано обез·по·ко·и·ло·то
множествено число обез·по·ко·и·ли
членувано обез·по·ко·и·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·по·ко·ял
непълен член обез·по·ко·я·лия
пълен член обез·по·ко·я·ли·ят
женски род обез·по·ко·я·ла
членувано обез·по·ко·я·ла·та
среден род обез·по·ко·я·ло
членувано обез·по·ко·я·ло·то
множествено число обез·по·ко·е·ли
членувано обез·по·ко·е·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·по·ко·ящ
непълен член обез·по·ко·я·щия
пълен член обез·по·ко·я·щи·ят
женски род обез·по·ко·я·ща
членувано обез·по·ко·я·ща·та
среден род обез·по·ко·я·що
членувано обез·по·ко·я·що·то
множествено число обез·по·ко·я·щи
членувано обез·по·ко·я·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

обез·по·ко·ей·ки