Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/обезмитявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола обезмитявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обез·ми·тя·вам обез·ми·тя·ва·ме
2 лице обез·ми·тя·ваш обез·ми·тя·ва·те
3 лице обез·ми·тя·ва обез·ми·тя·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обез·ми·тя·вах обез·ми·тя·вах·ме
2 лице обез·ми·тя·ва обез·ми·тя·вах·те
3 лице обез·ми·тя·ва обез·ми·тя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обез·ми·тя·вах обез·ми·тя·вах·ме
2 лице обез·ми·тя·ва·ше обез·ми·тя·вах·те
3 лице обез·ми·тя·ва·ше обез·ми·тя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезмитявал съм обезмитявала съм обезмитявало съм обезмитявали сме
2 лице обезмитявал си обезмитявала си обезмитявало си обезмитявали сте
3 лице обезмитявал е обезмитявала е обезмитявало е обезмитявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезмитявал бях обезмитявала бях обезмитявало бяхме обезмитявали
2 лице беше обезмитявал беше обезмитявала беше обезмитявало бяхте обезмитявали
3 лице беше обезмитявал беше обезмитявала беше обезмитявало бяха обезмитявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще обезмитявам ще обезмитяваме
2 лице ще обезмитяваш ще обезмитявате
3 лице ще обезмитява ще обезмитяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезмитявал ще съм обезмитявала ще съм обезмитявало ще сме обезмитявали
2 лице ще си обезмитявал ще си обезмитявала ще си обезмитявало ще сте обезмитявали
3 лице ще е обезмитявал ще е обезмитявала ще е обезмитявало ще са обезмитявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да обезмитявам щяхме да обезмитяваме
2 лице щеше да обезмитяваш щяхте да обезмитявате
3 лице щеше да обезмитява щяха да обезмитяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезмитявал щях да съм обезмитявала щях да съм обезмитявало щяхме да сме обезмитявали
2 лице щеше да си обезмитявал щеше да си обезмитявала щеше да си обезмитявало щяхте да сте обезмитявали
3 лице щеше да е обезмитявал щеше да е обезмитявала щеше да е обезмитявало щяха да са обезмитявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезмитявал съм обезмитявала съм обезмитявало съм обезмитявали сме
2 лице обезмитявал си обезмитявала си обезмитявало си обезмитявали сте
3 лице обезмитявал (е) обезмитявала (е) обезмитявало (е) обезмитявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезмитявал съм обезмитявала съм обезмитявало съм обезмитявали сме
2 лице обезмитявал си обезмитявала си обезмитявало си обезмитявали сте
3 лице обезмитявал (е) обезмитявала (е) обезмитявало (е) обезмитявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезмитявал била съм обезмитявала било съм обезмитявало били сме обезмитявали
2 лице бил си обезмитявал била си обезмитявала било си обезмитявало били сте обезмитявали
3 лице бил (е) обезмитявал била (е) обезмитявала било (е) обезмитявало били (са) обезмитявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезмитявам щяла съм да обезмитявам щяло съм да обезмитявам щели сме да обезмитяваме
2 лице щял си да обезмитяваш щяла си да обезмитяваш щяло си да обезмитяваш щели сте да обезмитявате
3 лице щял (е) да обезмитява щяла (е) да обезмитява щяло (е) да обезмитява щели (са) да обезмитяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезмитявал щяла съм да съм обезмитявала щяло съм да съм обезмитявало щели сме да сме обезмитявали
2 лице щял си да си обезмитявал щяла си да си обезмитявала щяло си да си обезмитявало щели сте да сте обезмитявали
3 лице щял (е) да е обезмитявал щяла (е) да е обезмитявала щяло (е) да е обезмитявало щели (са) да са обезмитявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезмитявал бих обезмитявала бих обезмитявало бихме обезмитявали
2 лице би обезмитявал би обезмитявала би обезмитявало бихте обезмитявали
3 лице би обезмитявал би обезмитявала би обезмитявало биха обезмитявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
обез·ми·тя·вай обез·ми·тя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·ми·тя·ван
непълен член обез·ми·тя·ва·ния
пълен член обез·ми·тя·ва·ни·ят
женски род обез·ми·тя·ва·на
членувано обез·ми·тя·ва·на·та
среден род обез·ми·тя·ва·но
членувано обез·ми·тя·ва·но·то
множествено число обез·ми·тя·ва·ни
членувано обез·ми·тя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·ми·тя·вал
непълен член обез·ми·тя·ва·лия
пълен член обез·ми·тя·ва·ли·ят
женски род обез·ми·тя·ва·ла
членувано обез·ми·тя·ва·ла·та
среден род обез·ми·тя·ва·ло
членувано обез·ми·тя·ва·ло·то
множествено число обез·ми·тя·ва·ли
членувано обез·ми·тя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·ми·тя·вал
непълен член обез·ми·тя·ва·лия
пълен член обез·ми·тя·ва·ли·ят
женски род обез·ми·тя·ва·ла
членувано обез·ми·тя·ва·ла·та
среден род обез·ми·тя·ва·ло
членувано обез·ми·тя·ва·ло·то
множествено число обез·ми·тя·ва·ли
членувано обез·ми·тя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·ми·тя·ващ
непълен член обез·ми·тя·ва·щия
пълен член обез·ми·тя·ва·щи·ят
женски род обез·ми·тя·ва·ща
членувано обез·ми·тя·ва·ща·та
среден род обез·ми·тя·ва·що
членувано обез·ми·тя·ва·що·то
множествено число обез·ми·тя·ва·щи
членувано обез·ми·тя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

обез·ми·тя·вай·ки