Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/обезкуража

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола обезкуража. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обез·ку·ра·жа обез·ку·ра·жим
2 лице обез·ку·ра·жиш обез·ку·ра·жи·те
3 лице обез·ку·ра·жи обез·ку·ра·жат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обез·ку·ра·жих обез·ку·ра·жих·ме
2 лице обез·ку·ра·жи обез·ку·ра·жих·те
3 лице обез·ку·ра·жи обез·ку·ра·жи·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обез·ку·ра·жех обез·ку·ра·жех·ме
2 лице обез·ку·ра·же·ше обез·ку·ра·жех·те
3 лице обез·ку·ра·же·ше обез·ку·ра·же·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезкуражил съм обезкуражила съм обезкуражило съм обезкуражили сме
2 лице обезкуражил си обезкуражила си обезкуражило си обезкуражили сте
3 лице обезкуражил е обезкуражила е обезкуражило е обезкуражили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезкуражил бях обезкуражила бях обезкуражило бяхме обезкуражили
2 лице беше обезкуражил беше обезкуражила беше обезкуражило бяхте обезкуражили
3 лице беше обезкуражил беше обезкуражила беше обезкуражило бяха обезкуражили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще обезкуража ще обезкуражим
2 лице ще обезкуражиш ще обезкуражите
3 лице ще обезкуражи ще обезкуражат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезкуражил ще съм обезкуражила ще съм обезкуражило ще сме обезкуражили
2 лице ще си обезкуражил ще си обезкуражила ще си обезкуражило ще сте обезкуражили
3 лице ще е обезкуражил ще е обезкуражила ще е обезкуражило ще са обезкуражили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да обезкуража щяхме да обезкуражим
2 лице щеше да обезкуражиш щяхте да обезкуражите
3 лице щеше да обезкуражи щяха да обезкуражат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезкуражил щях да съм обезкуражила щях да съм обезкуражило щяхме да сме обезкуражили
2 лице щеше да си обезкуражил щеше да си обезкуражила щеше да си обезкуражило щяхте да сте обезкуражили
3 лице щеше да е обезкуражил щеше да е обезкуражила щеше да е обезкуражило щяха да са обезкуражили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезкуражел съм обезкуражела съм обезкуражело съм обезкуражели сме
2 лице обезкуражел си обезкуражела си обезкуражело си обезкуражели сте
3 лице обезкуражел (е) обезкуражела (е) обезкуражело (е) обезкуражели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезкуражил съм обезкуражила съм обезкуражило съм обезкуражили сме
2 лице обезкуражил си обезкуражила си обезкуражило си обезкуражили сте
3 лице обезкуражил (е) обезкуражила (е) обезкуражило (е) обезкуражили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезкуражил била съм обезкуражила било съм обезкуражило били сме обезкуражили
2 лице бил си обезкуражил била си обезкуражила било си обезкуражило били сте обезкуражили
3 лице бил (е) обезкуражил била (е) обезкуражила било (е) обезкуражило били (са) обезкуражили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезкуража щяла съм да обезкуража щяло съм да обезкуража щели сме да обезкуражим
2 лице щял си да обезкуражиш щяла си да обезкуражиш щяло си да обезкуражиш щели сте да обезкуражите
3 лице щял (е) да обезкуражи щяла (е) да обезкуражи щяло (е) да обезкуражи щели (са) да обезкуражат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезкуражил щяла съм да съм обезкуражила щяло съм да съм обезкуражило щели сме да сме обезкуражили
2 лице щял си да си обезкуражил щяла си да си обезкуражила щяло си да си обезкуражило щели сте да сте обезкуражили
3 лице щял (е) да е обезкуражил щяла (е) да е обезкуражила щяло (е) да е обезкуражило щели (са) да са обезкуражили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезкуражил бих обезкуражила бих обезкуражило бихме обезкуражили
2 лице би обезкуражил би обезкуражила би обезкуражило бихте обезкуражили
3 лице би обезкуражил би обезкуражила би обезкуражило биха обезкуражили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
обез·ку·ра·жи обез·ку·ра·же·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·ку·ра·жен
непълен член обез·ку·ра·же·ния
пълен член обез·ку·ра·же·ни·ят
женски род обез·ку·ра·же·на
членувано обез·ку·ра·же·на·та
среден род обез·ку·ра·же·но
членувано обез·ку·ра·же·но·то
множествено число обез·ку·ра·же·ни
членувано обез·ку·ра·же·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·ку·ра·жил
непълен член обез·ку·ра·жи·лия
пълен член обез·ку·ра·жи·ли·ят
женски род обез·ку·ра·жи·ла
членувано обез·ку·ра·жи·ла·та
среден род обез·ку·ра·жи·ло
членувано обез·ку·ра·жи·ло·то
множествено число обез·ку·ра·жи·ли
членувано обез·ку·ра·жи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·ку·ра·жел
непълен член обез·ку·ра·же·лия
пълен член обез·ку·ра·же·ли·ят
женски род обез·ку·ра·же·ла
членувано обез·ку·ра·же·ла·та
среден род обез·ку·ра·же·ло
членувано обез·ку·ра·же·ло·то
множествено число обез·ку·ра·же·ли
членувано обез·ку·ра·же·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·ку·ра·жещ
непълен член обез·ку·ра·же·щия
пълен член обез·ку·ра·же·щи·ят
женски род обез·ку·ра·же·ща
членувано обез·ку·ра·же·ща·та
среден род обез·ку·ра·же·що
членувано обез·ку·ра·же·що·то
множествено число обез·ку·ра·же·щи
членувано обез·ку·ра·же·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

обез·ку·ра·жей·ки