Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/обезкостя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола обезкостя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обез·кос·тя обез·кос·тим
2 лице обез·кос·тиш обез·кос·ти·те
3 лице обез·кос·ти обез·кос·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обез·кос·тих обез·кос·тих·ме
2 лице обез·кос·ти обез·кос·тих·те
3 лице обез·кос·ти обез·кос·ти·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обез·кос·тях обез·кос·тях·ме
2 лице обез·кос·те·ше обез·кос·тях·те
3 лице обез·кос·те·ше обез·кос·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезкостил съм обезкостила съм обезкостило съм обезкостили сме
2 лице обезкостил си обезкостила си обезкостило си обезкостили сте
3 лице обезкостил е обезкостила е обезкостило е обезкостили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезкостил бях обезкостила бях обезкостило бяхме обезкостили
2 лице беше обезкостил беше обезкостила беше обезкостило бяхте обезкостили
3 лице беше обезкостил беше обезкостила беше обезкостило бяха обезкостили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще обезкостя ще обезкостим
2 лице ще обезкостиш ще обезкостите
3 лице ще обезкости ще обезкостят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезкостил ще съм обезкостила ще съм обезкостило ще сме обезкостили
2 лице ще си обезкостил ще си обезкостила ще си обезкостило ще сте обезкостили
3 лице ще е обезкостил ще е обезкостила ще е обезкостило ще са обезкостили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да обезкостя щяхме да обезкостим
2 лице щеше да обезкостиш щяхте да обезкостите
3 лице щеше да обезкости щяха да обезкостят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезкостил щях да съм обезкостила щях да съм обезкостило щяхме да сме обезкостили
2 лице щеше да си обезкостил щеше да си обезкостила щеше да си обезкостило щяхте да сте обезкостили
3 лице щеше да е обезкостил щеше да е обезкостила щеше да е обезкостило щяха да са обезкостили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезкостял съм обезкостяла съм обезкостяло съм обезкостели сме
2 лице обезкостял си обезкостяла си обезкостяло си обезкостели сте
3 лице обезкостял (е) обезкостяла (е) обезкостяло (е) обезкостели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезкостил съм обезкостила съм обезкостило съм обезкостили сме
2 лице обезкостил си обезкостила си обезкостило си обезкостили сте
3 лице обезкостил (е) обезкостила (е) обезкостило (е) обезкостили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезкостил била съм обезкостила било съм обезкостило били сме обезкостили
2 лице бил си обезкостил била си обезкостила било си обезкостило били сте обезкостили
3 лице бил (е) обезкостил била (е) обезкостила било (е) обезкостило били (са) обезкостили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезкостя щяла съм да обезкостя щяло съм да обезкостя щели сме да обезкостим
2 лице щял си да обезкостиш щяла си да обезкостиш щяло си да обезкостиш щели сте да обезкостите
3 лице щял (е) да обезкости щяла (е) да обезкости щяло (е) да обезкости щели (са) да обезкостят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезкостил щяла съм да съм обезкостила щяло съм да съм обезкостило щели сме да сме обезкостили
2 лице щял си да си обезкостил щяла си да си обезкостила щяло си да си обезкостило щели сте да сте обезкостили
3 лице щял (е) да е обезкостил щяла (е) да е обезкостила щяло (е) да е обезкостило щели (са) да са обезкостили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезкостил бих обезкостила бих обезкостило бихме обезкостили
2 лице би обезкостил би обезкостила би обезкостило бихте обезкостили
3 лице би обезкостил би обезкостила би обезкостило биха обезкостили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
обез·кос·ти обез·кос·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·кос·тен
непълен член обез·кос·те·ния
пълен член обез·кос·те·ни·ят
женски род обез·кос·те·на
членувано обез·кос·те·на·та
среден род обез·кос·те·но
членувано обез·кос·те·но·то
множествено число обез·кос·те·ни
членувано обез·кос·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·кос·тил
непълен член обез·кос·ти·лия
пълен член обез·кос·ти·ли·ят
женски род обез·кос·ти·ла
членувано обез·кос·ти·ла·та
среден род обез·кос·ти·ло
членувано обез·кос·ти·ло·то
множествено число обез·кос·ти·ли
членувано обез·кос·ти·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·кос·тял
непълен член обез·кос·тя·лия
пълен член обез·кос·тя·ли·ят
женски род обез·кос·тя·ла
членувано обез·кос·тя·ла·та
среден род обез·кос·тя·ло
членувано обез·кос·тя·ло·то
множествено число обез·кос·те·ли
членувано обез·кос·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·кос·тящ
непълен член обез·кос·тя·щия
пълен член обез·кос·тя·щи·ят
женски род обез·кос·тя·ща
членувано обез·кос·тя·ща·та
среден род обез·кос·тя·що
членувано обез·кос·тя·що·то
множествено число обез·кос·тя·щи
членувано обез·кос·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

обез·кос·тей·ки