Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/обезверявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола обезверявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обез·ве·ря·вам обез·ве·ря·ва·ме
2 лице обез·ве·ря·ваш обез·ве·ря·ва·те
3 лице обез·ве·ря·ва обез·ве·ря·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обез·ве·ря·вах обез·ве·ря·вах·ме
2 лице обез·ве·ря·ва обез·ве·ря·вах·те
3 лице обез·ве·ря·ва обез·ве·ря·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обез·ве·ря·вах обез·ве·ря·вах·ме
2 лице обез·ве·ря·ва·ше обез·ве·ря·вах·те
3 лице обез·ве·ря·ва·ше обез·ве·ря·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезверявал съм обезверявала съм обезверявало съм обезверявали сме
2 лице обезверявал си обезверявала си обезверявало си обезверявали сте
3 лице обезверявал е обезверявала е обезверявало е обезверявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезверявал бях обезверявала бях обезверявало бяхме обезверявали
2 лице беше обезверявал беше обезверявала беше обезверявало бяхте обезверявали
3 лице беше обезверявал беше обезверявала беше обезверявало бяха обезверявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще обезверявам ще обезверяваме
2 лице ще обезверяваш ще обезверявате
3 лице ще обезверява ще обезверяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезверявал ще съм обезверявала ще съм обезверявало ще сме обезверявали
2 лице ще си обезверявал ще си обезверявала ще си обезверявало ще сте обезверявали
3 лице ще е обезверявал ще е обезверявала ще е обезверявало ще са обезверявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да обезверявам щяхме да обезверяваме
2 лице щеше да обезверяваш щяхте да обезверявате
3 лице щеше да обезверява щяха да обезверяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезверявал щях да съм обезверявала щях да съм обезверявало щяхме да сме обезверявали
2 лице щеше да си обезверявал щеше да си обезверявала щеше да си обезверявало щяхте да сте обезверявали
3 лице щеше да е обезверявал щеше да е обезверявала щеше да е обезверявало щяха да са обезверявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезверявал съм обезверявала съм обезверявало съм обезверявали сме
2 лице обезверявал си обезверявала си обезверявало си обезверявали сте
3 лице обезверявал (е) обезверявала (е) обезверявало (е) обезверявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезверявал съм обезверявала съм обезверявало съм обезверявали сме
2 лице обезверявал си обезверявала си обезверявало си обезверявали сте
3 лице обезверявал (е) обезверявала (е) обезверявало (е) обезверявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезверявал била съм обезверявала било съм обезверявало били сме обезверявали
2 лице бил си обезверявал била си обезверявала било си обезверявало били сте обезверявали
3 лице бил (е) обезверявал била (е) обезверявала било (е) обезверявало били (са) обезверявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезверявам щяла съм да обезверявам щяло съм да обезверявам щели сме да обезверяваме
2 лице щял си да обезверяваш щяла си да обезверяваш щяло си да обезверяваш щели сте да обезверявате
3 лице щял (е) да обезверява щяла (е) да обезверява щяло (е) да обезверява щели (са) да обезверяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезверявал щяла съм да съм обезверявала щяло съм да съм обезверявало щели сме да сме обезверявали
2 лице щял си да си обезверявал щяла си да си обезверявала щяло си да си обезверявало щели сте да сте обезверявали
3 лице щял (е) да е обезверявал щяла (е) да е обезверявала щяло (е) да е обезверявало щели (са) да са обезверявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезверявал бих обезверявала бих обезверявало бихме обезверявали
2 лице би обезверявал би обезверявала би обезверявало бихте обезверявали
3 лице би обезверявал би обезверявала би обезверявало биха обезверявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
обез·ве·ря·вай обез·ве·ря·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·ве·ря·ван
непълен член обез·ве·ря·ва·ния
пълен член обез·ве·ря·ва·ни·ят
женски род обез·ве·ря·ва·на
членувано обез·ве·ря·ва·на·та
среден род обез·ве·ря·ва·но
членувано обез·ве·ря·ва·но·то
множествено число обез·ве·ря·ва·ни
членувано обез·ве·ря·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·ве·ря·вал
непълен член обез·ве·ря·ва·лия
пълен член обез·ве·ря·ва·ли·ят
женски род обез·ве·ря·ва·ла
членувано обез·ве·ря·ва·ла·та
среден род обез·ве·ря·ва·ло
членувано обез·ве·ря·ва·ло·то
множествено число обез·ве·ря·ва·ли
членувано обез·ве·ря·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·ве·ря·вал
непълен член обез·ве·ря·ва·лия
пълен член обез·ве·ря·ва·ли·ят
женски род обез·ве·ря·ва·ла
членувано обез·ве·ря·ва·ла·та
среден род обез·ве·ря·ва·ло
членувано обез·ве·ря·ва·ло·то
множествено число обез·ве·ря·ва·ли
членувано обез·ве·ря·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·ве·ря·ващ
непълен член обез·ве·ря·ва·щия
пълен член обез·ве·ря·ва·щи·ят
женски род обез·ве·ря·ва·ща
членувано обез·ве·ря·ва·ща·та
среден род обез·ве·ря·ва·що
членувано обез·ве·ря·ва·що·то
множествено число обез·ве·ря·ва·щи
членувано обез·ве·ря·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

обез·ве·ря·вай·ки