Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/обвързвам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола обвързвам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице об·вър·з·вам об·вър·з·ва·ме
2 лице об·вър·з·ваш об·вър·з·ва·те
3 лице об·вър·з·ва об·вър·з·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице об·вър·з·вах об·вър·з·вах·ме
2 лице об·вър·з·ва об·вър·з·вах·те
3 лице об·вър·з·ва об·вър·з·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице об·вър·з·вах об·вър·з·вах·ме
2 лице об·вър·з·ва·ше об·вър·з·вах·те
3 лице об·вър·з·ва·ше об·вър·з·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обвързвал съм обвързвала съм обвързвало съм обвързвали сме
2 лице обвързвал си обвързвала си обвързвало си обвързвали сте
3 лице обвързвал е обвързвала е обвързвало е обвързвали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обвързвал бях обвързвала бях обвързвало бяхме обвързвали
2 лице беше обвързвал беше обвързвала беше обвързвало бяхте обвързвали
3 лице беше обвързвал беше обвързвала беше обвързвало бяха обвързвали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще обвързвам ще обвързваме
2 лице ще обвързваш ще обвързвате
3 лице ще обвързва ще обвързват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обвързвал ще съм обвързвала ще съм обвързвало ще сме обвързвали
2 лице ще си обвързвал ще си обвързвала ще си обвързвало ще сте обвързвали
3 лице ще е обвързвал ще е обвързвала ще е обвързвало ще са обвързвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да обвързвам щяхме да обвързваме
2 лице щеше да обвързваш щяхте да обвързвате
3 лице щеше да обвързва щяха да обвързват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обвързвал щях да съм обвързвала щях да съм обвързвало щяхме да сме обвързвали
2 лице щеше да си обвързвал щеше да си обвързвала щеше да си обвързвало щяхте да сте обвързвали
3 лице щеше да е обвързвал щеше да е обвързвала щеше да е обвързвало щяха да са обвързвали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обвързвал съм обвързвала съм обвързвало съм обвързвали сме
2 лице обвързвал си обвързвала си обвързвало си обвързвали сте
3 лице обвързвал (е) обвързвала (е) обвързвало (е) обвързвали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обвързвал съм обвързвала съм обвързвало съм обвързвали сме
2 лице обвързвал си обвързвала си обвързвало си обвързвали сте
3 лице обвързвал (е) обвързвала (е) обвързвало (е) обвързвали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обвързвал била съм обвързвала било съм обвързвало били сме обвързвали
2 лице бил си обвързвал била си обвързвала било си обвързвало били сте обвързвали
3 лице бил (е) обвързвал била (е) обвързвала било (е) обвързвало били (са) обвързвали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обвързвам щяла съм да обвързвам щяло съм да обвързвам щели сме да обвързваме
2 лице щял си да обвързваш щяла си да обвързваш щяло си да обвързваш щели сте да обвързвате
3 лице щял (е) да обвързва щяла (е) да обвързва щяло (е) да обвързва щели (са) да обвързват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обвързвал щяла съм да съм обвързвала щяло съм да съм обвързвало щели сме да сме обвързвали
2 лице щял си да си обвързвал щяла си да си обвързвала щяло си да си обвързвало щели сте да сте обвързвали
3 лице щял (е) да е обвързвал щяла (е) да е обвързвала щяло (е) да е обвързвало щели (са) да са обвързвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обвързвал бих обвързвала бих обвързвало бихме обвързвали
2 лице би обвързвал би обвързвала би обвързвало бихте обвързвали
3 лице би обвързвал би обвързвала би обвързвало биха обвързвали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
об·вър·з·вай об·вър·з·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род об·вър·з·ван
непълен член об·вър·з·ва·ния
пълен член об·вър·з·ва·ни·ят
женски род об·вър·з·ва·на
членувано об·вър·з·ва·на·та
среден род об·вър·з·ва·но
членувано об·вър·з·ва·но·то
множествено число об·вър·з·ва·ни
членувано об·вър·з·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род об·вър·з·вал
непълен член об·вър·з·ва·лия
пълен член об·вър·з·ва·ли·ят
женски род об·вър·з·ва·ла
членувано об·вър·з·ва·ла·та
среден род об·вър·з·ва·ло
членувано об·вър·з·ва·ло·то
множествено число об·вър·з·ва·ли
членувано об·вър·з·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род об·вър·з·вал
непълен член об·вър·з·ва·лия
пълен член об·вър·з·ва·ли·ят
женски род об·вър·з·ва·ла
членувано об·вър·з·ва·ла·та
среден род об·вър·з·ва·ло
членувано об·вър·з·ва·ло·то
множествено число об·вър·з·ва·ли
членувано об·вър·з·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род об·вър·з·ващ
непълен член об·вър·з·ва·щия
пълен член об·вър·з·ва·щи·ят
женски род об·вър·з·ва·ща
членувано об·вър·з·ва·ща·та
среден род об·вър·з·ва·що
членувано об·вър·з·ва·що·то
множествено число об·вър·з·ва·щи
членувано об·вър·з·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

об·вър·з·вай·ки