Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/нашумявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола нашумявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице на·шу·мя·вам на·шу·мя·ва·ме
2 лице на·шу·мя·ваш на·шу·мя·ва·те
3 лице на·шу·мя·ва на·шу·мя·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице на·шу·мя·вах на·шу·мя·вах·ме
2 лице на·шу·мя·ва на·шу·мя·вах·те
3 лице на·шу·мя·ва на·шу·мя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице на·шу·мя·вах на·шу·мя·вах·ме
2 лице на·шу·мя·ва·ше на·шу·мя·вах·те
3 лице на·шу·мя·ва·ше на·шу·мя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице нашумявал съм нашумявала съм нашумявало съм нашумявали сме
2 лице нашумявал си нашумявала си нашумявало си нашумявали сте
3 лице нашумявал е нашумявала е нашумявало е нашумявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях нашумявал бях нашумявала бях нашумявало бяхме нашумявали
2 лице беше нашумявал беше нашумявала беше нашумявало бяхте нашумявали
3 лице беше нашумявал беше нашумявала беше нашумявало бяха нашумявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще нашумявам ще нашумяваме
2 лице ще нашумяваш ще нашумявате
3 лице ще нашумява ще нашумяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм нашумявал ще съм нашумявала ще съм нашумявало ще сме нашумявали
2 лице ще си нашумявал ще си нашумявала ще си нашумявало ще сте нашумявали
3 лице ще е нашумявал ще е нашумявала ще е нашумявало ще са нашумявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да нашумявам щяхме да нашумяваме
2 лице щеше да нашумяваш щяхте да нашумявате
3 лице щеше да нашумява щяха да нашумяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм нашумявал щях да съм нашумявала щях да съм нашумявало щяхме да сме нашумявали
2 лице щеше да си нашумявал щеше да си нашумявала щеше да си нашумявало щяхте да сте нашумявали
3 лице щеше да е нашумявал щеше да е нашумявала щеше да е нашумявало щяха да са нашумявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице нашумявал съм нашумявала съм нашумявало съм нашумявали сме
2 лице нашумявал си нашумявала си нашумявало си нашумявали сте
3 лице нашумявал (е) нашумявала (е) нашумявало (е) нашумявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице нашумявал съм нашумявала съм нашумявало съм нашумявали сме
2 лице нашумявал си нашумявала си нашумявало си нашумявали сте
3 лице нашумявал (е) нашумявала (е) нашумявало (е) нашумявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм нашумявал била съм нашумявала било съм нашумявало били сме нашумявали
2 лице бил си нашумявал била си нашумявала било си нашумявало били сте нашумявали
3 лице бил (е) нашумявал била (е) нашумявала било (е) нашумявало били (са) нашумявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да нашумявам щяла съм да нашумявам щяло съм да нашумявам щели сме да нашумяваме
2 лице щял си да нашумяваш щяла си да нашумяваш щяло си да нашумяваш щели сте да нашумявате
3 лице щял (е) да нашумява щяла (е) да нашумява щяло (е) да нашумява щели (са) да нашумяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм нашумявал щяла съм да съм нашумявала щяло съм да съм нашумявало щели сме да сме нашумявали
2 лице щял си да си нашумявал щяла си да си нашумявала щяло си да си нашумявало щели сте да сте нашумявали
3 лице щял (е) да е нашумявал щяла (е) да е нашумявала щяло (е) да е нашумявало щели (са) да са нашумявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих нашумявал бих нашумявала бих нашумявало бихме нашумявали
2 лице би нашумявал би нашумявала би нашумявало бихте нашумявали
3 лице би нашумявал би нашумявала би нашумявало биха нашумявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
на·шу·мя·вай на·шу·мя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·шу·мя·ван
непълен член на·шу·мя·ва·ния
пълен член на·шу·мя·ва·ни·ят
женски род на·шу·мя·ва·на
членувано на·шу·мя·ва·на·та
среден род на·шу·мя·ва·но
членувано на·шу·мя·ва·но·то
множествено число на·шу·мя·ва·ни
членувано на·шу·мя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·шу·мя·вал
непълен член на·шу·мя·ва·лия
пълен член на·шу·мя·ва·ли·ят
женски род на·шу·мя·ва·ла
членувано на·шу·мя·ва·ла·та
среден род на·шу·мя·ва·ло
членувано на·шу·мя·ва·ло·то
множествено число на·шу·мя·ва·ли
членувано на·шу·мя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·шу·мя·вал
непълен член на·шу·мя·ва·лия
пълен член на·шу·мя·ва·ли·ят
женски род на·шу·мя·ва·ла
членувано на·шу·мя·ва·ла·та
среден род на·шу·мя·ва·ло
членувано на·шу·мя·ва·ло·то
множествено число на·шу·мя·ва·ли
членувано на·шу·мя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·шу·мя·ващ
непълен член на·шу·мя·ва·щия
пълен член на·шу·мя·ва·щи·ят
женски род на·шу·мя·ва·ща
членувано на·шу·мя·ва·ща·та
среден род на·шу·мя·ва·що
членувано на·шу·мя·ва·що·то
множествено число на·шу·мя·ва·щи
членувано на·шу·мя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

на·шу·мя·вай·ки