Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/наумявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола наумявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице на·у·мя·вам на·у·мя·ва·ме
2 лице на·у·мя·ваш на·у·мя·ва·те
3 лице на·у·мя·ва на·у·мя·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице на·у·мя·вах на·у·мя·вах·ме
2 лице на·у·мя·ва на·у·мя·вах·те
3 лице на·у·мя·ва на·у·мя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице на·у·мя·вах на·у·мя·вах·ме
2 лице на·у·мя·ва·ше на·у·мя·вах·те
3 лице на·у·мя·ва·ше на·у·мя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наумявал съм наумявала съм наумявало съм наумявали сме
2 лице наумявал си наумявала си наумявало си наумявали сте
3 лице наумявал е наумявала е наумявало е наумявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях наумявал бях наумявала бях наумявало бяхме наумявали
2 лице беше наумявал беше наумявала беше наумявало бяхте наумявали
3 лице беше наумявал беше наумявала беше наумявало бяха наумявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще наумявам ще наумяваме
2 лице ще наумяваш ще наумявате
3 лице ще наумява ще наумяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм наумявал ще съм наумявала ще съм наумявало ще сме наумявали
2 лице ще си наумявал ще си наумявала ще си наумявало ще сте наумявали
3 лице ще е наумявал ще е наумявала ще е наумявало ще са наумявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да наумявам щяхме да наумяваме
2 лице щеше да наумяваш щяхте да наумявате
3 лице щеше да наумява щяха да наумяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм наумявал щях да съм наумявала щях да съм наумявало щяхме да сме наумявали
2 лице щеше да си наумявал щеше да си наумявала щеше да си наумявало щяхте да сте наумявали
3 лице щеше да е наумявал щеше да е наумявала щеше да е наумявало щяха да са наумявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наумявал съм наумявала съм наумявало съм наумявали сме
2 лице наумявал си наумявала си наумявало си наумявали сте
3 лице наумявал (е) наумявала (е) наумявало (е) наумявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наумявал съм наумявала съм наумявало съм наумявали сме
2 лице наумявал си наумявала си наумявало си наумявали сте
3 лице наумявал (е) наумявала (е) наумявало (е) наумявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм наумявал била съм наумявала било съм наумявало били сме наумявали
2 лице бил си наумявал била си наумявала било си наумявало били сте наумявали
3 лице бил (е) наумявал била (е) наумявала било (е) наумявало били (са) наумявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да наумявам щяла съм да наумявам щяло съм да наумявам щели сме да наумяваме
2 лице щял си да наумяваш щяла си да наумяваш щяло си да наумяваш щели сте да наумявате
3 лице щял (е) да наумява щяла (е) да наумява щяло (е) да наумява щели (са) да наумяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм наумявал щяла съм да съм наумявала щяло съм да съм наумявало щели сме да сме наумявали
2 лице щял си да си наумявал щяла си да си наумявала щяло си да си наумявало щели сте да сте наумявали
3 лице щял (е) да е наумявал щяла (е) да е наумявала щяло (е) да е наумявало щели (са) да са наумявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих наумявал бих наумявала бих наумявало бихме наумявали
2 лице би наумявал би наумявала би наумявало бихте наумявали
3 лице би наумявал би наумявала би наумявало биха наумявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
на·у·мя·вай на·у·мя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·у·мя·ван
непълен член на·у·мя·ва·ния
пълен член на·у·мя·ва·ни·ят
женски род на·у·мя·ва·на
членувано на·у·мя·ва·на·та
среден род на·у·мя·ва·но
членувано на·у·мя·ва·но·то
множествено число на·у·мя·ва·ни
членувано на·у·мя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·у·мя·вал
непълен член на·у·мя·ва·лия
пълен член на·у·мя·ва·ли·ят
женски род на·у·мя·ва·ла
членувано на·у·мя·ва·ла·та
среден род на·у·мя·ва·ло
членувано на·у·мя·ва·ло·то
множествено число на·у·мя·ва·ли
членувано на·у·мя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·у·мя·вал
непълен член на·у·мя·ва·лия
пълен член на·у·мя·ва·ли·ят
женски род на·у·мя·ва·ла
членувано на·у·мя·ва·ла·та
среден род на·у·мя·ва·ло
членувано на·у·мя·ва·ло·то
множествено число на·у·мя·ва·ли
членувано на·у·мя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·у·мя·ващ
непълен член на·у·мя·ва·щия
пълен член на·у·мя·ва·щи·ят
женски род на·у·мя·ва·ща
членувано на·у·мя·ва·ща·та
среден род на·у·мя·ва·що
членувано на·у·мя·ва·що·то
множествено число на·у·мя·ва·щи
членувано на·у·мя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

на·у·мя·вай·ки