Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/натъртя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола натъртя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице на·тър·тя на·тър·тим
2 лице на·тър·тиш на·тър·ти·те
3 лице на·тър·ти на·тър·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице на·тър·тих на·тър·тих·ме
2 лице на·тър·ти на·тър·тих·те
3 лице на·тър·ти на·тър·ти·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице на·тър·тех на·тър·тех·ме
2 лице на·тър·те·ше на·тър·тех·те
3 лице на·тър·те·ше на·тър·те·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице натъртил съм натъртила съм натъртило съм натъртили сме
2 лице натъртил си натъртила си натъртило си натъртили сте
3 лице натъртил е натъртила е натъртило е натъртили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях натъртил бях натъртила бях натъртило бяхме натъртили
2 лице беше натъртил беше натъртила беше натъртило бяхте натъртили
3 лице беше натъртил беше натъртила беше натъртило бяха натъртили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще натъртя ще натъртим
2 лице ще натъртиш ще натъртите
3 лице ще натърти ще натъртят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм натъртил ще съм натъртила ще съм натъртило ще сме натъртили
2 лице ще си натъртил ще си натъртила ще си натъртило ще сте натъртили
3 лице ще е натъртил ще е натъртила ще е натъртило ще са натъртили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да натъртя щяхме да натъртим
2 лице щеше да натъртиш щяхте да натъртите
3 лице щеше да натърти щяха да натъртят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм натъртил щях да съм натъртила щях да съм натъртило щяхме да сме натъртили
2 лице щеше да си натъртил щеше да си натъртила щеше да си натъртило щяхте да сте натъртили
3 лице щеше да е натъртил щеше да е натъртила щеше да е натъртило щяха да са натъртили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице натъртел съм натъртела съм натъртело съм натъртели сме
2 лице натъртел си натъртела си натъртело си натъртели сте
3 лице натъртел (е) натъртела (е) натъртело (е) натъртели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице натъртил съм натъртила съм натъртило съм натъртили сме
2 лице натъртил си натъртила си натъртило си натъртили сте
3 лице натъртил (е) натъртила (е) натъртило (е) натъртили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм натъртил била съм натъртила било съм натъртило били сме натъртили
2 лице бил си натъртил била си натъртила било си натъртило били сте натъртили
3 лице бил (е) натъртил била (е) натъртила било (е) натъртило били (са) натъртили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да натъртя щяла съм да натъртя щяло съм да натъртя щели сме да натъртим
2 лице щял си да натъртиш щяла си да натъртиш щяло си да натъртиш щели сте да натъртите
3 лице щял (е) да натърти щяла (е) да натърти щяло (е) да натърти щели (са) да натъртят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм натъртил щяла съм да съм натъртила щяло съм да съм натъртило щели сме да сме натъртили
2 лице щял си да си натъртил щяла си да си натъртила щяло си да си натъртило щели сте да сте натъртили
3 лице щял (е) да е натъртил щяла (е) да е натъртила щяло (е) да е натъртило щели (са) да са натъртили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих натъртил бих натъртила бих натъртило бихме натъртили
2 лице би натъртил би натъртила би натъртило бихте натъртили
3 лице би натъртил би натъртила би натъртило биха натъртили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
на·тър·ти на·тър·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·тър·тен
непълен член на·тър·те·ния
пълен член на·тър·те·ни·ят
женски род на·тър·те·на
членувано на·тър·те·на·та
среден род на·тър·те·но
членувано на·тър·те·но·то
множествено число на·тър·те·ни
членувано на·тър·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·тър·тил
непълен член на·тър·ти·лия
пълен член на·тър·ти·ли·ят
женски род на·тър·ти·ла
членувано на·тър·ти·ла·та
среден род на·тър·ти·ло
членувано на·тър·ти·ло·то
множествено число на·тър·ти·ли
членувано на·тър·ти·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·тър·тел
непълен член на·тър·те·лия
пълен член на·тър·те·ли·ят
женски род на·тър·те·ла
членувано на·тър·те·ла·та
среден род на·тър·те·ло
членувано на·тър·те·ло·то
множествено число на·тър·те·ли
членувано на·тър·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·тър·тещ
непълен член на·тър·те·щия
пълен член на·тър·те·щи·ят
женски род на·тър·те·ща
членувано на·тър·те·ща·та
среден род на·тър·те·що
членувано на·тър·те·що·то
множествено число на·тър·те·щи
членувано на·тър·те·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

на·тър·тей·ки