Шаблон:Словоформи/наспорявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола наспорявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице нас·по·ря·вам нас·по·ря·ва·ме
2 лице нас·по·ря·ваш нас·по·ря·ва·те
3 лице нас·по·ря·ва нас·по·ря·ват


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице нас·по·ря·вах нас·по·ря·вах·ме
2 лице нас·по·ря·ва нас·по·ря·вах·те
3 лице нас·по·ря·ва нас·по·ря·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице нас·по·ря·вах нас·по·ря·вах·ме
2 лице нас·по·ря·ва·ше нас·по·ря·вах·те
3 лице нас·по·ря·ва·ше нас·по·ря·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наспорявал съм наспорявала съм наспорявало съм наспорявали сме
2 лице наспорявал си наспорявала си наспорявало си наспорявали сте
3 лице наспорявал е наспорявала е наспорявало е наспорявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях наспорявал бях наспорявала бях наспорявало бяхме наспорявали
2 лице беше наспорявал беше наспорявала беше наспорявало бяхте наспорявали
3 лице беше наспорявал беше наспорявала беше наспорявало бяха наспорявали


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще наспорявам ще наспоряваме
2 лице ще наспоряваш ще наспорявате
3 лице ще наспорява ще наспоряват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм наспорявал ще съм наспорявала ще съм наспорявало ще сме наспорявали
2 лице ще си наспорявал ще си наспорявала ще си наспорявало ще сте наспорявали
3 лице ще е наспорявал ще е наспорявала ще е наспорявало ще са наспорявали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да наспорявам щяхме да наспоряваме
2 лице щеше да наспоряваш щяхте да наспорявате
3 лице щеше да наспорява щяха да наспоряват


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм наспорявал щях да съм наспорявала щях да съм наспорявало щяхме да сме наспорявали
2 лице щеше да си наспорявал щеше да си наспорявала щеше да си наспорявало щяхте да сте наспорявали
3 лице щеше да е наспорявал щеше да е наспорявала щеше да е наспорявало щяха да са наспорявали


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наспорявал съм наспорявала съм наспорявало съм наспорявали сме
2 лице наспорявал си наспорявала си наспорявало си наспорявали сте
3 лице наспорявал (е) наспорявала (е) наспорявало (е) наспорявали (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наспорявал съм наспорявала съм наспорявало съм наспорявали сме
2 лице наспорявал си наспорявала си наспорявало си наспорявали сте
3 лице наспорявал (е) наспорявала (е) наспорявало (е) наспорявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм наспорявал била съм наспорявала било съм наспорявало били сме наспорявали
2 лице бил си наспорявал била си наспорявала било си наспорявало били сте наспорявали
3 лице бил (е) наспорявал била (е) наспорявала било (е) наспорявало били (са) наспорявали


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да наспорявам щяла съм да наспорявам щяло съм да наспорявам щели сме да наспоряваме
2 лице щял си да наспоряваш щяла си да наспоряваш щяло си да наспоряваш щели сте да наспорявате
3 лице щял (е) да наспорява щяла (е) да наспорява щяло (е) да наспорява щели (са) да наспоряват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм наспорявал щяла съм да съм наспорявала щяло съм да съм наспорявало щели сме да сме наспорявали
2 лице щял си да си наспорявал щяла си да си наспорявала щяло си да си наспорявало щели сте да сте наспорявали
3 лице щял (е) да е наспорявал щяла (е) да е наспорявала щяло (е) да е наспорявало щели (са) да са наспорявали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих наспорявал бих наспорявала бих наспорявало бихме наспорявали
2 лице би наспорявал би наспорявала би наспорявало бихте наспорявали
3 лице би наспорявал би наспорявала би наспорявало биха наспорявали


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
нас·по·ря·вай нас·по·ря·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род нас·по·ря·ван
непълен член нас·по·ря·ва·ния
пълен член нас·по·ря·ва·ни·ят
женски род нас·по·ря·ва·на
членувано нас·по·ря·ва·на·та
среден род нас·по·ря·ва·но
членувано нас·по·ря·ва·но·то
множествено число нас·по·ря·ва·ни
членувано нас·по·ря·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род нас·по·ря·вал
непълен член нас·по·ря·ва·лия
пълен член нас·по·ря·ва·ли·ят
женски род нас·по·ря·ва·ла
членувано нас·по·ря·ва·ла·та
среден род нас·по·ря·ва·ло
членувано нас·по·ря·ва·ло·то
множествено число нас·по·ря·ва·ли
членувано нас·по·ря·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род нас·по·ря·вал
непълен член нас·по·ря·ва·лия
пълен член нас·по·ря·ва·ли·ят
женски род нас·по·ря·ва·ла
членувано нас·по·ря·ва·ла·та
среден род нас·по·ря·ва·ло
членувано нас·по·ря·ва·ло·то
множествено число нас·по·ря·ва·ли
членувано нас·по·ря·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род нас·по·ря·ващ
непълен член нас·по·ря·ва·щия
пълен член нас·по·ря·ва·щи·ят
женски род нас·по·ря·ва·ща
членувано нас·по·ря·ва·ща·та
среден род нас·по·ря·ва·що
членувано нас·по·ря·ва·що·то
множествено число нас·по·ря·ва·щи
членувано нас·по·ря·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

нас·по·ря·вай·ки