Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/наспоря

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола наспоря. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице нас·по·ря нас·по·рим
2 лице нас·по·риш нас·по·ри·те
3 лице нас·по·ри нас·по·рят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице нас·по·рих нас·по·рих·ме
2 лице нас·по·ри нас·по·рих·те
3 лице нас·по·ри нас·по·ри·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице нас·по·рях нас·по·рях·ме
2 лице нас·по·ре·ше нас·по·рях·те
3 лице нас·по·ре·ше нас·по·ря·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наспорил съм наспорила съм наспорило съм наспорили сме
2 лице наспорил си наспорила си наспорило си наспорили сте
3 лице наспорил е наспорила е наспорило е наспорили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях наспорил бях наспорила бях наспорило бяхме наспорили
2 лице беше наспорил беше наспорила беше наспорило бяхте наспорили
3 лице беше наспорил беше наспорила беше наспорило бяха наспорили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще наспоря ще наспорим
2 лице ще наспориш ще наспорите
3 лице ще наспори ще наспорят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм наспорил ще съм наспорила ще съм наспорило ще сме наспорили
2 лице ще си наспорил ще си наспорила ще си наспорило ще сте наспорили
3 лице ще е наспорил ще е наспорила ще е наспорило ще са наспорили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да наспоря щяхме да наспорим
2 лице щеше да наспориш щяхте да наспорите
3 лице щеше да наспори щяха да наспорят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм наспорил щях да съм наспорила щях да съм наспорило щяхме да сме наспорили
2 лице щеше да си наспорил щеше да си наспорила щеше да си наспорило щяхте да сте наспорили
3 лице щеше да е наспорил щеше да е наспорила щеше да е наспорило щяха да са наспорили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наспорял съм наспоряла съм наспоряло съм наспорели сме
2 лице наспорял си наспоряла си наспоряло си наспорели сте
3 лице наспорял (е) наспоряла (е) наспоряло (е) наспорели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наспорил съм наспорила съм наспорило съм наспорили сме
2 лице наспорил си наспорила си наспорило си наспорили сте
3 лице наспорил (е) наспорила (е) наспорило (е) наспорили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм наспорил била съм наспорила било съм наспорило били сме наспорили
2 лице бил си наспорил била си наспорила било си наспорило били сте наспорили
3 лице бил (е) наспорил била (е) наспорила било (е) наспорило били (са) наспорили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да наспоря щяла съм да наспоря щяло съм да наспоря щели сме да наспорим
2 лице щял си да наспориш щяла си да наспориш щяло си да наспориш щели сте да наспорите
3 лице щял (е) да наспори щяла (е) да наспори щяло (е) да наспори щели (са) да наспорят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм наспорил щяла съм да съм наспорила щяло съм да съм наспорило щели сме да сме наспорили
2 лице щял си да си наспорил щяла си да си наспорила щяло си да си наспорило щели сте да сте наспорили
3 лице щял (е) да е наспорил щяла (е) да е наспорила щяло (е) да е наспорило щели (са) да са наспорили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих наспорил бих наспорила бих наспорило бихме наспорили
2 лице би наспорил би наспорила би наспорило бихте наспорили
3 лице би наспорил би наспорила би наспорило биха наспорили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
нас·по·ри нас·по·ре·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род нас·по·рен
непълен член нас·по·ре·ния
пълен член нас·по·ре·ни·ят
женски род нас·по·ре·на
членувано нас·по·ре·на·та
среден род нас·по·ре·но
членувано нас·по·ре·но·то
множествено число нас·по·ре·ни
членувано нас·по·ре·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род нас·по·рил
непълен член нас·по·ри·лия
пълен член нас·по·ри·ли·ят
женски род нас·по·ри·ла
членувано нас·по·ри·ла·та
среден род нас·по·ри·ло
членувано нас·по·ри·ло·то
множествено число нас·по·ри·ли
членувано нас·по·ри·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род нас·по·рял
непълен член нас·по·ря·лия
пълен член нас·по·ря·ли·ят
женски род нас·по·ря·ла
членувано нас·по·ря·ла·та
среден род нас·по·ря·ло
членувано нас·по·ря·ло·то
множествено число нас·по·ре·ли
членувано нас·по·ре·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род нас·по·рящ
непълен член нас·по·ря·щия
пълен член нас·по·ря·щи·ят
женски род нас·по·ря·ща
членувано нас·по·ря·ща·та
среден род нас·по·ря·що
членувано нас·по·ря·що·то
множествено число нас·по·ря·щи
членувано нас·по·ря·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

нас·по·рей·ки