Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/наостря

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола наостря. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице на·ос·т·ря на·ос·т·рим
2 лице на·ос·т·риш на·ос·т·ри·те
3 лице на·ос·т·ри на·ос·т·рят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице на·ос·т·рих на·ос·т·рих·ме
2 лице на·ос·т·ри на·ос·т·рих·те
3 лице на·ос·т·ри на·ос·т·ри·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице на·ос·т·рех на·ос·т·рех·ме
2 лице на·ос·т·ре·ше на·ос·т·рех·те
3 лице на·ос·т·ре·ше на·ос·т·ре·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наострил съм наострила съм наострило съм наострили сме
2 лице наострил си наострила си наострило си наострили сте
3 лице наострил е наострила е наострило е наострили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях наострил бях наострила бях наострило бяхме наострили
2 лице беше наострил беше наострила беше наострило бяхте наострили
3 лице беше наострил беше наострила беше наострило бяха наострили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще наостря ще наострим
2 лице ще наостриш ще наострите
3 лице ще наостри ще наострят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм наострил ще съм наострила ще съм наострило ще сме наострили
2 лице ще си наострил ще си наострила ще си наострило ще сте наострили
3 лице ще е наострил ще е наострила ще е наострило ще са наострили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да наостря щяхме да наострим
2 лице щеше да наостриш щяхте да наострите
3 лице щеше да наостри щяха да наострят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм наострил щях да съм наострила щях да съм наострило щяхме да сме наострили
2 лице щеше да си наострил щеше да си наострила щеше да си наострило щяхте да сте наострили
3 лице щеше да е наострил щеше да е наострила щеше да е наострило щяха да са наострили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наострел съм наострела съм наострело съм наострели сме
2 лице наострел си наострела си наострело си наострели сте
3 лице наострел (е) наострела (е) наострело (е) наострели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наострил съм наострила съм наострило съм наострили сме
2 лице наострил си наострила си наострило си наострили сте
3 лице наострил (е) наострила (е) наострило (е) наострили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм наострил била съм наострила било съм наострило били сме наострили
2 лице бил си наострил била си наострила било си наострило били сте наострили
3 лице бил (е) наострил била (е) наострила било (е) наострило били (са) наострили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да наостря щяла съм да наостря щяло съм да наостря щели сме да наострим
2 лице щял си да наостриш щяла си да наостриш щяло си да наостриш щели сте да наострите
3 лице щял (е) да наостри щяла (е) да наостри щяло (е) да наостри щели (са) да наострят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм наострил щяла съм да съм наострила щяло съм да съм наострило щели сме да сме наострили
2 лице щял си да си наострил щяла си да си наострила щяло си да си наострило щели сте да сте наострили
3 лице щял (е) да е наострил щяла (е) да е наострила щяло (е) да е наострило щели (са) да са наострили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих наострил бих наострила бих наострило бихме наострили
2 лице би наострил би наострила би наострило бихте наострили
3 лице би наострил би наострила би наострило биха наострили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
на·ос·т·ри на·ос·т·ре·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·ос·т·рен
непълен член на·ос·т·ре·ния
пълен член на·ос·т·ре·ни·ят
женски род на·ос·т·ре·на
членувано на·ос·т·ре·на·та
среден род на·ос·т·ре·но
членувано на·ос·т·ре·но·то
множествено число на·ос·т·ре·ни
членувано на·ос·т·ре·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·ос·т·рил
непълен член на·ос·т·ри·лия
пълен член на·ос·т·ри·ли·ят
женски род на·ос·т·ри·ла
членувано на·ос·т·ри·ла·та
среден род на·ос·т·ри·ло
членувано на·ос·т·ри·ло·то
множествено число на·ос·т·ри·ли
членувано на·ос·т·ри·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·ос·т·рел
непълен член на·ос·т·ре·лия
пълен член на·ос·т·ре·ли·ят
женски род на·ос·т·ре·ла
членувано на·ос·т·ре·ла·та
среден род на·ос·т·ре·ло
членувано на·ос·т·ре·ло·то
множествено число на·ос·т·ре·ли
членувано на·ос·т·ре·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·ос·т·рещ
непълен член на·ос·т·ре·щия
пълен член на·ос·т·ре·щи·ят
женски род на·ос·т·ре·ща
членувано на·ос·т·ре·ща·та
среден род на·ос·т·ре·що
членувано на·ос·т·ре·що·то
множествено число на·ос·т·ре·щи
членувано на·ос·т·ре·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

на·ос·т·рей·ки