Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/налютявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола налютявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице на·лю·тя·вам на·лю·тя·ва·ме
2 лице на·лю·тя·ваш на·лю·тя·ва·те
3 лице на·лю·тя·ва на·лю·тя·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице на·лю·тя·вах на·лю·тя·вах·ме
2 лице на·лю·тя·ва на·лю·тя·вах·те
3 лице на·лю·тя·ва на·лю·тя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице на·лю·тя·вах на·лю·тя·вах·ме
2 лице на·лю·тя·ва·ше на·лю·тя·вах·те
3 лице на·лю·тя·ва·ше на·лю·тя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице налютявал съм налютявала съм налютявало съм налютявали сме
2 лице налютявал си налютявала си налютявало си налютявали сте
3 лице налютявал е налютявала е налютявало е налютявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях налютявал бях налютявала бях налютявало бяхме налютявали
2 лице беше налютявал беше налютявала беше налютявало бяхте налютявали
3 лице беше налютявал беше налютявала беше налютявало бяха налютявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще налютявам ще налютяваме
2 лице ще налютяваш ще налютявате
3 лице ще налютява ще налютяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм налютявал ще съм налютявала ще съм налютявало ще сме налютявали
2 лице ще си налютявал ще си налютявала ще си налютявало ще сте налютявали
3 лице ще е налютявал ще е налютявала ще е налютявало ще са налютявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да налютявам щяхме да налютяваме
2 лице щеше да налютяваш щяхте да налютявате
3 лице щеше да налютява щяха да налютяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм налютявал щях да съм налютявала щях да съм налютявало щяхме да сме налютявали
2 лице щеше да си налютявал щеше да си налютявала щеше да си налютявало щяхте да сте налютявали
3 лице щеше да е налютявал щеше да е налютявала щеше да е налютявало щяха да са налютявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице налютявал съм налютявала съм налютявало съм налютявали сме
2 лице налютявал си налютявала си налютявало си налютявали сте
3 лице налютявал (е) налютявала (е) налютявало (е) налютявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице налютявал съм налютявала съм налютявало съм налютявали сме
2 лице налютявал си налютявала си налютявало си налютявали сте
3 лице налютявал (е) налютявала (е) налютявало (е) налютявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм налютявал била съм налютявала било съм налютявало били сме налютявали
2 лице бил си налютявал била си налютявала било си налютявало били сте налютявали
3 лице бил (е) налютявал била (е) налютявала било (е) налютявало били (са) налютявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да налютявам щяла съм да налютявам щяло съм да налютявам щели сме да налютяваме
2 лице щял си да налютяваш щяла си да налютяваш щяло си да налютяваш щели сте да налютявате
3 лице щял (е) да налютява щяла (е) да налютява щяло (е) да налютява щели (са) да налютяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм налютявал щяла съм да съм налютявала щяло съм да съм налютявало щели сме да сме налютявали
2 лице щял си да си налютявал щяла си да си налютявала щяло си да си налютявало щели сте да сте налютявали
3 лице щял (е) да е налютявал щяла (е) да е налютявала щяло (е) да е налютявало щели (са) да са налютявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих налютявал бих налютявала бих налютявало бихме налютявали
2 лице би налютявал би налютявала би налютявало бихте налютявали
3 лице би налютявал би налютявала би налютявало биха налютявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
на·лю·тя·вай на·лю·тя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·лю·тя·ван
непълен член на·лю·тя·ва·ния
пълен член на·лю·тя·ва·ни·ят
женски род на·лю·тя·ва·на
членувано на·лю·тя·ва·на·та
среден род на·лю·тя·ва·но
членувано на·лю·тя·ва·но·то
множествено число на·лю·тя·ва·ни
членувано на·лю·тя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·лю·тя·вал
непълен член на·лю·тя·ва·лия
пълен член на·лю·тя·ва·ли·ят
женски род на·лю·тя·ва·ла
членувано на·лю·тя·ва·ла·та
среден род на·лю·тя·ва·ло
членувано на·лю·тя·ва·ло·то
множествено число на·лю·тя·ва·ли
членувано на·лю·тя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·лю·тя·вал
непълен член на·лю·тя·ва·лия
пълен член на·лю·тя·ва·ли·ят
женски род на·лю·тя·ва·ла
членувано на·лю·тя·ва·ла·та
среден род на·лю·тя·ва·ло
членувано на·лю·тя·ва·ло·то
множествено число на·лю·тя·ва·ли
членувано на·лю·тя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·лю·тя·ващ
непълен член на·лю·тя·ва·щия
пълен член на·лю·тя·ва·щи·ят
женски род на·лю·тя·ва·ща
членувано на·лю·тя·ва·ща·та
среден род на·лю·тя·ва·що
членувано на·лю·тя·ва·що·то
множествено число на·лю·тя·ва·щи
членувано на·лю·тя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

на·лю·тя·вай·ки