Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/налютя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола налютя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице на·лю·тя на·лю·тим
2 лице на·лю·тиш на·лю·ти·те
3 лице на·лю·ти на·лю·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице на·лю·тих на·лю·тих·ме
2 лице на·лю·ти на·лю·тих·те
3 лице на·лю·ти на·лю·ти·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице на·лю·тях на·лю·тях·ме
2 лице на·лю·те·ше на·лю·тях·те
3 лице на·лю·те·ше на·лю·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице налютил съм налютила съм налютило съм налютили сме
2 лице налютил си налютила си налютило си налютили сте
3 лице налютил е налютила е налютило е налютили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях налютил бях налютила бях налютило бяхме налютили
2 лице беше налютил беше налютила беше налютило бяхте налютили
3 лице беше налютил беше налютила беше налютило бяха налютили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще налютя ще налютим
2 лице ще налютиш ще налютите
3 лице ще налюти ще налютят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм налютил ще съм налютила ще съм налютило ще сме налютили
2 лице ще си налютил ще си налютила ще си налютило ще сте налютили
3 лице ще е налютил ще е налютила ще е налютило ще са налютили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да налютя щяхме да налютим
2 лице щеше да налютиш щяхте да налютите
3 лице щеше да налюти щяха да налютят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм налютил щях да съм налютила щях да съм налютило щяхме да сме налютили
2 лице щеше да си налютил щеше да си налютила щеше да си налютило щяхте да сте налютили
3 лице щеше да е налютил щеше да е налютила щеше да е налютило щяха да са налютили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице налютял съм налютяла съм налютяло съм налютели сме
2 лице налютял си налютяла си налютяло си налютели сте
3 лице налютял (е) налютяла (е) налютяло (е) налютели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице налютил съм налютила съм налютило съм налютили сме
2 лице налютил си налютила си налютило си налютили сте
3 лице налютил (е) налютила (е) налютило (е) налютили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм налютил била съм налютила било съм налютило били сме налютили
2 лице бил си налютил била си налютила било си налютило били сте налютили
3 лице бил (е) налютил била (е) налютила било (е) налютило били (са) налютили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да налютя щяла съм да налютя щяло съм да налютя щели сме да налютим
2 лице щял си да налютиш щяла си да налютиш щяло си да налютиш щели сте да налютите
3 лице щял (е) да налюти щяла (е) да налюти щяло (е) да налюти щели (са) да налютят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм налютил щяла съм да съм налютила щяло съм да съм налютило щели сме да сме налютили
2 лице щял си да си налютил щяла си да си налютила щяло си да си налютило щели сте да сте налютили
3 лице щял (е) да е налютил щяла (е) да е налютила щяло (е) да е налютило щели (са) да са налютили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих налютил бих налютила бих налютило бихме налютили
2 лице би налютил би налютила би налютило бихте налютили
3 лице би налютил би налютила би налютило биха налютили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
на·лю·ти на·лю·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·лю·тен
непълен член на·лю·те·ния
пълен член на·лю·те·ни·ят
женски род на·лю·те·на
членувано на·лю·те·на·та
среден род на·лю·те·но
членувано на·лю·те·но·то
множествено число на·лю·те·ни
членувано на·лю·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·лю·тил
непълен член на·лю·ти·лия
пълен член на·лю·ти·ли·ят
женски род на·лю·ти·ла
членувано на·лю·ти·ла·та
среден род на·лю·ти·ло
членувано на·лю·ти·ло·то
множествено число на·лю·ти·ли
членувано на·лю·ти·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·лю·тял
непълен член на·лю·тя·лия
пълен член на·лю·тя·ли·ят
женски род на·лю·тя·ла
членувано на·лю·тя·ла·та
среден род на·лю·тя·ло
членувано на·лю·тя·ло·то
множествено число на·лю·те·ли
членувано на·лю·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·лю·тящ
непълен член на·лю·тя·щия
пълен член на·лю·тя·щи·ят
женски род на·лю·тя·ща
членувано на·лю·тя·ща·та
среден род на·лю·тя·що
членувано на·лю·тя·що·то
множествено число на·лю·тя·щи
членувано на·лю·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

на·лю·тей·ки