Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/наковладям

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола наковладям. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице на·ков·ла·дям на·ков·ла·дя·ме
2 лице на·ков·ла·дяш на·ков·ла·дя·те
3 лице на·ков·ла·дя на·ков·ла·дят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице на·ков·ла·дях на·ков·ла·дях·ме
2 лице на·ков·ла·дя на·ков·ла·дях·те
3 лице на·ков·ла·дя на·ков·ла·дя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице на·ков·ла·дях на·ков·ла·дях·ме
2 лице на·ков·ла·дя·ше на·ков·ла·дях·те
3 лице на·ков·ла·дя·ше на·ков·ла·дя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наковладял съм наковладяла съм наковладяло съм наковладяли сме
2 лице наковладял си наковладяла си наковладяло си наковладяли сте
3 лице наковладял е наковладяла е наковладяло е наковладяли са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях наковладял бях наковладяла бях наковладяло бяхме наковладяли
2 лице беше наковладял беше наковладяла беше наковладяло бяхте наковладяли
3 лице беше наковладял беше наковладяла беше наковладяло бяха наковладяли


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще наковладям ще наковладяме
2 лице ще наковладяш ще наковладяте
3 лице ще наковладя ще наковладят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм наковладял ще съм наковладяла ще съм наковладяло ще сме наковладяли
2 лице ще си наковладял ще си наковладяла ще си наковладяло ще сте наковладяли
3 лице ще е наковладял ще е наковладяла ще е наковладяло ще са наковладяли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да наковладям щяхме да наковладяме
2 лице щеше да наковладяш щяхте да наковладяте
3 лице щеше да наковладя щяха да наковладят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм наковладял щях да съм наковладяла щях да съм наковладяло щяхме да сме наковладяли
2 лице щеше да си наковладял щеше да си наковладяла щеше да си наковладяло щяхте да сте наковладяли
3 лице щеше да е наковладял щеше да е наковладяла щеше да е наковладяло щяха да са наковладяли


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наковладял съм наковладяла съм наковладяло съм наковладяли сме
2 лице наковладял си наковладяла си наковладяло си наковладяли сте
3 лице наковладял (е) наковладяла (е) наковладяло (е) наковладяли (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наковладял съм наковладяла съм наковладяло съм наковладяли сме
2 лице наковладял си наковладяла си наковладяло си наковладяли сте
3 лице наковладял (е) наковладяла (е) наковладяло (е) наковладяли (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм наковладял била съм наковладяла било съм наковладяло били сме наковладяли
2 лице бил си наковладял била си наковладяла било си наковладяло били сте наковладяли
3 лице бил (е) наковладял била (е) наковладяла било (е) наковладяло били (са) наковладяли


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да наковладям щяла съм да наковладям щяло съм да наковладям щели сме да наковладяме
2 лице щял си да наковладяш щяла си да наковладяш щяло си да наковладяш щели сте да наковладяте
3 лице щял (е) да наковладя щяла (е) да наковладя щяло (е) да наковладя щели (са) да наковладят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм наковладял щяла съм да съм наковладяла щяло съм да съм наковладяло щели сме да сме наковладяли
2 лице щял си да си наковладял щяла си да си наковладяла щяло си да си наковладяло щели сте да сте наковладяли
3 лице щял (е) да е наковладял щяла (е) да е наковладяла щяло (е) да е наковладяло щели (са) да са наковладяли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих наковладял бих наковладяла бих наковладяло бихме наковладяли
2 лице би наковладял би наковладяла би наковладяло бихте наковладяли
3 лице би наковладял би наковладяла би наковладяло биха наковладяли


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
на·ков·ла·дяй на·ков·ла·дяй·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·ков·ла·дян
непълен член на·ков·ла·дя·ния
пълен член на·ков·ла·дя·ни·ят
женски род на·ков·ла·дя·на
членувано на·ков·ла·дя·на·та
среден род на·ков·ла·дя·но
членувано на·ков·ла·дя·но·то
множествено число на·ков·ла·дя·ни
членувано на·ков·ла·дя·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·ков·ла·дял
непълен член на·ков·ла·дя·лия
пълен член на·ков·ла·дя·ли·ят
женски род на·ков·ла·дя·ла
членувано на·ков·ла·дя·ла·та
среден род на·ков·ла·дя·ло
членувано на·ков·ла·дя·ло·то
множествено число на·ков·ла·дя·ли
членувано на·ков·ла·дя·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·ков·ла·дял
непълен член на·ков·ла·дя·лия
пълен член на·ков·ла·дя·ли·ят
женски род на·ков·ла·дя·ла
членувано на·ков·ла·дя·ла·та
среден род на·ков·ла·дя·ло
членувано на·ков·ла·дя·ло·то
множествено число на·ков·ла·дя·ли
членувано на·ков·ла·дя·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·ков·ла·дящ
непълен член на·ков·ла·дя·щия
пълен член на·ков·ла·дя·щи·ят
женски род на·ков·ла·дя·ща
членувано на·ков·ла·дя·ща·та
среден род на·ков·ла·дя·що
членувано на·ков·ла·дя·що·то
множествено число на·ков·ла·дя·щи
членувано на·ков·ла·дя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

на·ков·ла·дяй·ки