Шаблон:Словоформи/наименувам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола наименувам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице на·и·ме·ну·вам на·и·ме·ну·ва·ме
2 лице на·и·ме·ну·ваш на·и·ме·ну·ва·те
3 лице на·и·ме·ну·ва на·и·ме·ну·ват


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице на·и·ме·ну·вах на·и·ме·ну·вах·ме
2 лице на·и·ме·ну·ва на·и·ме·ну·вах·те
3 лице на·и·ме·ну·ва на·и·ме·ну·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице на·и·ме·ну·вах на·и·ме·ну·вах·ме
2 лице на·и·ме·ну·ва·ше на·и·ме·ну·вах·те
3 лице на·и·ме·ну·ва·ше на·и·ме·ну·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наименувал съм наименувала съм наименувало съм наименували сме
2 лице наименувал си наименувала си наименувало си наименували сте
3 лице наименувал е наименувала е наименувало е наименували са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях наименувал бях наименувала бях наименувало бяхме наименували
2 лице беше наименувал беше наименувала беше наименувало бяхте наименували
3 лице беше наименувал беше наименувала беше наименувало бяха наименували


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще наименувам ще наименуваме
2 лице ще наименуваш ще наименувате
3 лице ще наименува ще наименуват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм наименувал ще съм наименувала ще съм наименувало ще сме наименували
2 лице ще си наименувал ще си наименувала ще си наименувало ще сте наименували
3 лице ще е наименувал ще е наименувала ще е наименувало ще са наименували


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да наименувам щяхме да наименуваме
2 лице щеше да наименуваш щяхте да наименувате
3 лице щеше да наименува щяха да наименуват


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм наименувал щях да съм наименувала щях да съм наименувало щяхме да сме наименували
2 лице щеше да си наименувал щеше да си наименувала щеше да си наименувало щяхте да сте наименували
3 лице щеше да е наименувал щеше да е наименувала щеше да е наименувало щяха да са наименували


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наименувал съм наименувала съм наименувало съм наименували сме
2 лице наименувал си наименувала си наименувало си наименували сте
3 лице наименувал (е) наименувала (е) наименувало (е) наименували (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наименувал съм наименувала съм наименувало съм наименували сме
2 лице наименувал си наименувала си наименувало си наименували сте
3 лице наименувал (е) наименувала (е) наименувало (е) наименували (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм наименувал била съм наименувала било съм наименувало били сме наименували
2 лице бил си наименувал била си наименувала било си наименувало били сте наименували
3 лице бил (е) наименувал била (е) наименувала било (е) наименувало били (са) наименували


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да наименувам щяла съм да наименувам щяло съм да наименувам щели сме да наименуваме
2 лице щял си да наименуваш щяла си да наименуваш щяло си да наименуваш щели сте да наименувате
3 лице щял (е) да наименува щяла (е) да наименува щяло (е) да наименува щели (са) да наименуват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм наименувал щяла съм да съм наименувала щяло съм да съм наименувало щели сме да сме наименували
2 лице щял си да си наименувал щяла си да си наименувала щяло си да си наименувало щели сте да сте наименували
3 лице щял (е) да е наименувал щяла (е) да е наименувала щяло (е) да е наименувало щели (са) да са наименували


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих наименувал бих наименувала бих наименувало бихме наименували
2 лице би наименувал би наименувала би наименувало бихте наименували
3 лице би наименувал би наименувала би наименувало биха наименували


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
на·и·ме·ну·вай на·и·ме·ну·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род на·и·ме·ну·ван
непълен член на·и·ме·ну·ва·ния
пълен член на·и·ме·ну·ва·ни·ят
женски род на·и·ме·ну·ва·на
членувано на·и·ме·ну·ва·на·та
среден род на·и·ме·ну·ва·но
членувано на·и·ме·ну·ва·но·то
множествено число на·и·ме·ну·ва·ни
членувано на·и·ме·ну·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род на·и·ме·ну·вал
непълен член на·и·ме·ну·ва·лия
пълен член на·и·ме·ну·ва·ли·ят
женски род на·и·ме·ну·ва·ла
членувано на·и·ме·ну·ва·ла·та
среден род на·и·ме·ну·ва·ло
членувано на·и·ме·ну·ва·ло·то
множествено число на·и·ме·ну·ва·ли
членувано на·и·ме·ну·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род на·и·ме·ну·вал
непълен член на·и·ме·ну·ва·лия
пълен член на·и·ме·ну·ва·ли·ят
женски род на·и·ме·ну·ва·ла
членувано на·и·ме·ну·ва·ла·та
среден род на·и·ме·ну·ва·ло
членувано на·и·ме·ну·ва·ло·то
множествено число на·и·ме·ну·ва·ли
членувано на·и·ме·ну·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род на·и·ме·ну·ващ
непълен член на·и·ме·ну·ва·щия
пълен член на·и·ме·ну·ва·щи·ят
женски род на·и·ме·ну·ва·ща
членувано на·и·ме·ну·ва·ща·та
среден род на·и·ме·ну·ва·що
членувано на·и·ме·ну·ва·що·то
множествено число на·и·ме·ну·ва·щи
членувано на·и·ме·ну·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

на·и·ме·ну·вай·ки