Шаблон:Словоформи/наизустя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола наизустя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице на·и·зус·тя на·и·зус·тим
2 лице на·и·зус·тиш на·и·зус·ти·те
3 лице на·и·зус·ти на·и·зус·тят


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице на·и·зус·тих на·и·зус·тих·ме
2 лице на·и·зус·ти на·и·зус·тих·те
3 лице на·и·зус·ти на·и·зус·ти·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице на·и·зус·тях на·и·зус·тях·ме
2 лице на·и·зус·те·ше на·и·зус·тях·те
3 лице на·и·зус·те·ше на·и·зус·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наизустил съм наизустила съм наизустило съм наизустили сме
2 лице наизустил си наизустила си наизустило си наизустили сте
3 лице наизустил е наизустила е наизустило е наизустили са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях наизустил бях наизустила бях наизустило бяхме наизустили
2 лице беше наизустил беше наизустила беше наизустило бяхте наизустили
3 лице беше наизустил беше наизустила беше наизустило бяха наизустили


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще наизустя ще наизустим
2 лице ще наизустиш ще наизустите
3 лице ще наизусти ще наизустят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм наизустил ще съм наизустила ще съм наизустило ще сме наизустили
2 лице ще си наизустил ще си наизустила ще си наизустило ще сте наизустили
3 лице ще е наизустил ще е наизустила ще е наизустило ще са наизустили


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да наизустя щяхме да наизустим
2 лице щеше да наизустиш щяхте да наизустите
3 лице щеше да наизусти щяха да наизустят


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм наизустил щях да съм наизустила щях да съм наизустило щяхме да сме наизустили
2 лице щеше да си наизустил щеше да си наизустила щеше да си наизустило щяхте да сте наизустили
3 лице щеше да е наизустил щеше да е наизустила щеше да е наизустило щяха да са наизустили


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наизустял съм наизустяла съм наизустяло съм наизустели сме
2 лице наизустял си наизустяла си наизустяло си наизустели сте
3 лице наизустял (е) наизустяла (е) наизустяло (е) наизустели (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наизустил съм наизустила съм наизустило съм наизустили сме
2 лице наизустил си наизустила си наизустило си наизустили сте
3 лице наизустил (е) наизустила (е) наизустило (е) наизустили (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм наизустил била съм наизустила било съм наизустило били сме наизустили
2 лице бил си наизустил била си наизустила било си наизустило били сте наизустили
3 лице бил (е) наизустил била (е) наизустила било (е) наизустило били (са) наизустили


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да наизустя щяла съм да наизустя щяло съм да наизустя щели сме да наизустим
2 лице щял си да наизустиш щяла си да наизустиш щяло си да наизустиш щели сте да наизустите
3 лице щял (е) да наизусти щяла (е) да наизусти щяло (е) да наизусти щели (са) да наизустят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм наизустил щяла съм да съм наизустила щяло съм да съм наизустило щели сме да сме наизустили
2 лице щял си да си наизустил щяла си да си наизустила щяло си да си наизустило щели сте да сте наизустили
3 лице щял (е) да е наизустил щяла (е) да е наизустила щяло (е) да е наизустило щели (са) да са наизустили


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих наизустил бих наизустила бих наизустило бихме наизустили
2 лице би наизустил би наизустила би наизустило бихте наизустили
3 лице би наизустил би наизустила би наизустило биха наизустили


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
на·и·зус·ти на·и·зус·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род на·и·зус·тен
непълен член на·и·зус·те·ния
пълен член на·и·зус·те·ни·ят
женски род на·и·зус·те·на
членувано на·и·зус·те·на·та
среден род на·и·зус·те·но
членувано на·и·зус·те·но·то
множествено число на·и·зус·те·ни
членувано на·и·зус·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род на·и·зус·тил
непълен член на·и·зус·ти·лия
пълен член на·и·зус·ти·ли·ят
женски род на·и·зус·ти·ла
членувано на·и·зус·ти·ла·та
среден род на·и·зус·ти·ло
членувано на·и·зус·ти·ло·то
множествено число на·и·зус·ти·ли
членувано на·и·зус·ти·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род на·и·зус·тял
непълен член на·и·зус·тя·лия
пълен член на·и·зус·тя·ли·ят
женски род на·и·зус·тя·ла
членувано на·и·зус·тя·ла·та
среден род на·и·зус·тя·ло
членувано на·и·зус·тя·ло·то
множествено число на·и·зус·те·ли
членувано на·и·зус·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род на·и·зус·тящ
непълен член на·и·зус·тя·щия
пълен член на·и·зус·тя·щи·ят
женски род на·и·зус·тя·ща
членувано на·и·зус·тя·ща·та
среден род на·и·зус·тя·що
членувано на·и·зус·тя·що·то
множествено число на·и·зус·тя·щи
членувано на·и·зус·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

на·и·зус·тей·ки