Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/надоявям

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола надоявям. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице на·до·я·вям на·до·я·вя·ме
2 лице на·до·я·вяш на·до·я·вя·те
3 лице на·до·я·вя на·до·я·вят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице на·до·я·вях на·до·я·вях·ме
2 лице на·до·я·вя на·до·я·вях·те
3 лице на·до·я·вя на·до·я·вя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице на·до·я·вях на·до·я·вях·ме
2 лице на·до·я·вя·ше на·до·я·вях·те
3 лице на·до·я·вя·ше на·до·я·вя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице надоявял съм надоявяла съм надоявяло съм надоявяли сме
2 лице надоявял си надоявяла си надоявяло си надоявяли сте
3 лице надоявял е надоявяла е надоявяло е надоявяли са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях надоявял бях надоявяла бях надоявяло бяхме надоявяли
2 лице беше надоявял беше надоявяла беше надоявяло бяхте надоявяли
3 лице беше надоявял беше надоявяла беше надоявяло бяха надоявяли


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще надоявям ще надоявяме
2 лице ще надоявяш ще надоявяте
3 лице ще надоявя ще надоявят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм надоявял ще съм надоявяла ще съм надоявяло ще сме надоявяли
2 лице ще си надоявял ще си надоявяла ще си надоявяло ще сте надоявяли
3 лице ще е надоявял ще е надоявяла ще е надоявяло ще са надоявяли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да надоявям щяхме да надоявяме
2 лице щеше да надоявяш щяхте да надоявяте
3 лице щеше да надоявя щяха да надоявят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм надоявял щях да съм надоявяла щях да съм надоявяло щяхме да сме надоявяли
2 лице щеше да си надоявял щеше да си надоявяла щеше да си надоявяло щяхте да сте надоявяли
3 лице щеше да е надоявял щеше да е надоявяла щеше да е надоявяло щяха да са надоявяли


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице надоявял съм надоявяла съм надоявяло съм надоявяли сме
2 лице надоявял си надоявяла си надоявяло си надоявяли сте
3 лице надоявял (е) надоявяла (е) надоявяло (е) надоявяли (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице надоявял съм надоявяла съм надоявяло съм надоявяли сме
2 лице надоявял си надоявяла си надоявяло си надоявяли сте
3 лице надоявял (е) надоявяла (е) надоявяло (е) надоявяли (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм надоявял била съм надоявяла било съм надоявяло били сме надоявяли
2 лице бил си надоявял била си надоявяла било си надоявяло били сте надоявяли
3 лице бил (е) надоявял била (е) надоявяла било (е) надоявяло били (са) надоявяли


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да надоявям щяла съм да надоявям щяло съм да надоявям щели сме да надоявяме
2 лице щял си да надоявяш щяла си да надоявяш щяло си да надоявяш щели сте да надоявяте
3 лице щял (е) да надоявя щяла (е) да надоявя щяло (е) да надоявя щели (са) да надоявят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм надоявял щяла съм да съм надоявяла щяло съм да съм надоявяло щели сме да сме надоявяли
2 лице щял си да си надоявял щяла си да си надоявяла щяло си да си надоявяло щели сте да сте надоявяли
3 лице щял (е) да е надоявял щяла (е) да е надоявяла щяло (е) да е надоявяло щели (са) да са надоявяли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих надоявял бих надоявяла бих надоявяло бихме надоявяли
2 лице би надоявял би надоявяла би надоявяло бихте надоявяли
3 лице би надоявял би надоявяла би надоявяло биха надоявяли


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
на·до·я·вяй на·до·я·вяй·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·до·я·вян
непълен член на·до·я·вя·ния
пълен член на·до·я·вя·ни·ят
женски род на·до·я·вя·на
членувано на·до·я·вя·на·та
среден род на·до·я·вя·но
членувано на·до·я·вя·но·то
множествено число на·до·я·вя·ни
членувано на·до·я·вя·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·до·я·вял
непълен член на·до·я·вя·лия
пълен член на·до·я·вя·ли·ят
женски род на·до·я·вя·ла
членувано на·до·я·вя·ла·та
среден род на·до·я·вя·ло
членувано на·до·я·вя·ло·то
множествено число на·до·я·вя·ли
членувано на·до·я·вя·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·до·я·вял
непълен член на·до·я·вя·лия
пълен член на·до·я·вя·ли·ят
женски род на·до·я·вя·ла
членувано на·до·я·вя·ла·та
среден род на·до·я·вя·ло
членувано на·до·я·вя·ло·то
множествено число на·до·я·вя·ли
членувано на·до·я·вя·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·до·я·вящ
непълен член на·до·я·вя·щия
пълен член на·до·я·вя·щи·ят
женски род на·до·я·вя·ща
членувано на·до·я·вя·ща·та
среден род на·до·я·вя·що
членувано на·до·я·вя·що·то
множествено число на·до·я·вя·щи
членувано на·до·я·вя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

на·до·я·вяй·ки