Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/набучвам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола набучвам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице на·буч·вам на·буч·ва·ме
2 лице на·буч·ваш на·буч·ва·те
3 лице на·буч·ва на·буч·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице на·буч·вах на·буч·вах·ме
2 лице на·буч·ва на·буч·вах·те
3 лице на·буч·ва на·буч·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице на·буч·вах на·буч·вах·ме
2 лице на·буч·ва·ше на·буч·вах·те
3 лице на·буч·ва·ше на·буч·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице набучвал съм набучвала съм набучвало съм набучвали сме
2 лице набучвал си набучвала си набучвало си набучвали сте
3 лице набучвал е набучвала е набучвало е набучвали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях набучвал бях набучвала бях набучвало бяхме набучвали
2 лице беше набучвал беше набучвала беше набучвало бяхте набучвали
3 лице беше набучвал беше набучвала беше набучвало бяха набучвали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще набучвам ще набучваме
2 лице ще набучваш ще набучвате
3 лице ще набучва ще набучват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм набучвал ще съм набучвала ще съм набучвало ще сме набучвали
2 лице ще си набучвал ще си набучвала ще си набучвало ще сте набучвали
3 лице ще е набучвал ще е набучвала ще е набучвало ще са набучвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да набучвам щяхме да набучваме
2 лице щеше да набучваш щяхте да набучвате
3 лице щеше да набучва щяха да набучват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм набучвал щях да съм набучвала щях да съм набучвало щяхме да сме набучвали
2 лице щеше да си набучвал щеше да си набучвала щеше да си набучвало щяхте да сте набучвали
3 лице щеше да е набучвал щеше да е набучвала щеше да е набучвало щяха да са набучвали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице набучвал съм набучвала съм набучвало съм набучвали сме
2 лице набучвал си набучвала си набучвало си набучвали сте
3 лице набучвал (е) набучвала (е) набучвало (е) набучвали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице набучвал съм набучвала съм набучвало съм набучвали сме
2 лице набучвал си набучвала си набучвало си набучвали сте
3 лице набучвал (е) набучвала (е) набучвало (е) набучвали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм набучвал била съм набучвала било съм набучвало били сме набучвали
2 лице бил си набучвал била си набучвала било си набучвало били сте набучвали
3 лице бил (е) набучвал била (е) набучвала било (е) набучвало били (са) набучвали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да набучвам щяла съм да набучвам щяло съм да набучвам щели сме да набучваме
2 лице щял си да набучваш щяла си да набучваш щяло си да набучваш щели сте да набучвате
3 лице щял (е) да набучва щяла (е) да набучва щяло (е) да набучва щели (са) да набучват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм набучвал щяла съм да съм набучвала щяло съм да съм набучвало щели сме да сме набучвали
2 лице щял си да си набучвал щяла си да си набучвала щяло си да си набучвало щели сте да сте набучвали
3 лице щял (е) да е набучвал щяла (е) да е набучвала щяло (е) да е набучвало щели (са) да са набучвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих набучвал бих набучвала бих набучвало бихме набучвали
2 лице би набучвал би набучвала би набучвало бихте набучвали
3 лице би набучвал би набучвала би набучвало биха набучвали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
на·буч·вай на·буч·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·буч·ван
непълен член на·буч·ва·ния
пълен член на·буч·ва·ни·ят
женски род на·буч·ва·на
членувано на·буч·ва·на·та
среден род на·буч·ва·но
членувано на·буч·ва·но·то
множествено число на·буч·ва·ни
членувано на·буч·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·буч·вал
непълен член на·буч·ва·лия
пълен член на·буч·ва·ли·ят
женски род на·буч·ва·ла
членувано на·буч·ва·ла·та
среден род на·буч·ва·ло
членувано на·буч·ва·ло·то
множествено число на·буч·ва·ли
членувано на·буч·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·буч·вал
непълен член на·буч·ва·лия
пълен член на·буч·ва·ли·ят
женски род на·буч·ва·ла
членувано на·буч·ва·ла·та
среден род на·буч·ва·ло
членувано на·буч·ва·ло·то
множествено число на·буч·ва·ли
членувано на·буч·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·буч·ващ
непълен член на·буч·ва·щия
пълен член на·буч·ва·щи·ят
женски род на·буч·ва·ща
членувано на·буч·ва·ща·та
среден род на·буч·ва·що
членувано на·буч·ва·що·то
множествено число на·буч·ва·щи
членувано на·буч·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

на·буч·вай·ки