Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/набедявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола набедявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице на·бе·дя·вам на·бе·дя·ва·ме
2 лице на·бе·дя·ваш на·бе·дя·ва·те
3 лице на·бе·дя·ва на·бе·дя·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице на·бе·дя·вах на·бе·дя·вах·ме
2 лице на·бе·дя·ва на·бе·дя·вах·те
3 лице на·бе·дя·ва на·бе·дя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице на·бе·дя·вах на·бе·дя·вах·ме
2 лице на·бе·дя·ва·ше на·бе·дя·вах·те
3 лице на·бе·дя·ва·ше на·бе·дя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице набедявал съм набедявала съм набедявало съм набедявали сме
2 лице набедявал си набедявала си набедявало си набедявали сте
3 лице набедявал е набедявала е набедявало е набедявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях набедявал бях набедявала бях набедявало бяхме набедявали
2 лице беше набедявал беше набедявала беше набедявало бяхте набедявали
3 лице беше набедявал беше набедявала беше набедявало бяха набедявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще набедявам ще набедяваме
2 лице ще набедяваш ще набедявате
3 лице ще набедява ще набедяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм набедявал ще съм набедявала ще съм набедявало ще сме набедявали
2 лице ще си набедявал ще си набедявала ще си набедявало ще сте набедявали
3 лице ще е набедявал ще е набедявала ще е набедявало ще са набедявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да набедявам щяхме да набедяваме
2 лице щеше да набедяваш щяхте да набедявате
3 лице щеше да набедява щяха да набедяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм набедявал щях да съм набедявала щях да съм набедявало щяхме да сме набедявали
2 лице щеше да си набедявал щеше да си набедявала щеше да си набедявало щяхте да сте набедявали
3 лице щеше да е набедявал щеше да е набедявала щеше да е набедявало щяха да са набедявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице набедявал съм набедявала съм набедявало съм набедявали сме
2 лице набедявал си набедявала си набедявало си набедявали сте
3 лице набедявал (е) набедявала (е) набедявало (е) набедявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице набедявал съм набедявала съм набедявало съм набедявали сме
2 лице набедявал си набедявала си набедявало си набедявали сте
3 лице набедявал (е) набедявала (е) набедявало (е) набедявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм набедявал била съм набедявала било съм набедявало били сме набедявали
2 лице бил си набедявал била си набедявала било си набедявало били сте набедявали
3 лице бил (е) набедявал била (е) набедявала било (е) набедявало били (са) набедявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да набедявам щяла съм да набедявам щяло съм да набедявам щели сме да набедяваме
2 лице щял си да набедяваш щяла си да набедяваш щяло си да набедяваш щели сте да набедявате
3 лице щял (е) да набедява щяла (е) да набедява щяло (е) да набедява щели (са) да набедяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм набедявал щяла съм да съм набедявала щяло съм да съм набедявало щели сме да сме набедявали
2 лице щял си да си набедявал щяла си да си набедявала щяло си да си набедявало щели сте да сте набедявали
3 лице щял (е) да е набедявал щяла (е) да е набедявала щяло (е) да е набедявало щели (са) да са набедявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих набедявал бих набедявала бих набедявало бихме набедявали
2 лице би набедявал би набедявала би набедявало бихте набедявали
3 лице би набедявал би набедявала би набедявало биха набедявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
на·бе·дя·вай на·бе·дя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·бе·дя·ван
непълен член на·бе·дя·ва·ния
пълен член на·бе·дя·ва·ни·ят
женски род на·бе·дя·ва·на
членувано на·бе·дя·ва·на·та
среден род на·бе·дя·ва·но
членувано на·бе·дя·ва·но·то
множествено число на·бе·дя·ва·ни
членувано на·бе·дя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·бе·дя·вал
непълен член на·бе·дя·ва·лия
пълен член на·бе·дя·ва·ли·ят
женски род на·бе·дя·ва·ла
членувано на·бе·дя·ва·ла·та
среден род на·бе·дя·ва·ло
членувано на·бе·дя·ва·ло·то
множествено число на·бе·дя·ва·ли
членувано на·бе·дя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·бе·дя·вал
непълен член на·бе·дя·ва·лия
пълен член на·бе·дя·ва·ли·ят
женски род на·бе·дя·ва·ла
членувано на·бе·дя·ва·ла·та
среден род на·бе·дя·ва·ло
членувано на·бе·дя·ва·ло·то
множествено число на·бе·дя·ва·ли
членувано на·бе·дя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род на·бе·дя·ващ
непълен член на·бе·дя·ва·щия
пълен член на·бе·дя·ва·щи·ят
женски род на·бе·дя·ва·ща
членувано на·бе·дя·ва·ща·та
среден род на·бе·дя·ва·що
членувано на·бе·дя·ва·що·то
множествено число на·бе·дя·ва·щи
членувано на·бе·дя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

на·бе·дя·вай·ки