Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/лютя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола лютя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице лю·тя лю·тим
2 лице лю·тиш лю·ти·те
3 лице лю·ти лю·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице лю·тих лю·тих·ме
2 лице лю·ти лю·тих·те
3 лице лю·ти лю·ти·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице лю·тях лю·тях·ме
2 лице лю·те·ше лю·тях·те
3 лице лю·те·ше лю·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице лютил съм лютила съм лютило съм лютили сме
2 лице лютил си лютила си лютило си лютили сте
3 лице лютил е лютила е лютило е лютили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях лютил бях лютила бях лютило бяхме лютили
2 лице беше лютил беше лютила беше лютило бяхте лютили
3 лице беше лютил беше лютила беше лютило бяха лютили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще лютя ще лютим
2 лице ще лютиш ще лютите
3 лице ще люти ще лютят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм лютил ще съм лютила ще съм лютило ще сме лютили
2 лице ще си лютил ще си лютила ще си лютило ще сте лютили
3 лице ще е лютил ще е лютила ще е лютило ще са лютили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да лютя щяхме да лютим
2 лице щеше да лютиш щяхте да лютите
3 лице щеше да люти щяха да лютят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм лютил щях да съм лютила щях да съм лютило щяхме да сме лютили
2 лице щеше да си лютил щеше да си лютила щеше да си лютило щяхте да сте лютили
3 лице щеше да е лютил щеше да е лютила щеше да е лютило щяха да са лютили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице лютял съм лютяла съм лютяло съм лютели сме
2 лице лютял си лютяла си лютяло си лютели сте
3 лице лютял (е) лютяла (е) лютяло (е) лютели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице лютил съм лютила съм лютило съм лютили сме
2 лице лютил си лютила си лютило си лютили сте
3 лице лютил (е) лютила (е) лютило (е) лютили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм лютил била съм лютила било съм лютило били сме лютили
2 лице бил си лютил била си лютила било си лютило били сте лютили
3 лице бил (е) лютил била (е) лютила било (е) лютило били (са) лютили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да лютя щяла съм да лютя щяло съм да лютя щели сме да лютим
2 лице щял си да лютиш щяла си да лютиш щяло си да лютиш щели сте да лютите
3 лице щял (е) да люти щяла (е) да люти щяло (е) да люти щели (са) да лютят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм лютил щяла съм да съм лютила щяло съм да съм лютило щели сме да сме лютили
2 лице щял си да си лютил щяла си да си лютила щяло си да си лютило щели сте да сте лютили
3 лице щял (е) да е лютил щяла (е) да е лютила щяло (е) да е лютило щели (са) да са лютили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих лютил бих лютила бих лютило бихме лютили
2 лице би лютил би лютила би лютило бихте лютили
3 лице би лютил би лютила би лютило биха лютили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
лю·ти лю·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род лю·тен
непълен член лю·те·ния
пълен член лю·те·ни·ят
женски род лю·те·на
членувано лю·те·на·та
среден род лю·те·но
членувано лю·те·но·то
множествено число лю·те·ни
членувано лю·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род лю·тил
непълен член лю·ти·лия
пълен член лю·ти·ли·ят
женски род лю·ти·ла
членувано лю·ти·ла·та
среден род лю·ти·ло
членувано лю·ти·ло·то
множествено число лю·ти·ли
членувано лю·ти·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род лю·тял
непълен член лю·тя·лия
пълен член лю·тя·ли·ят
женски род лю·тя·ла
членувано лю·тя·ла·та
среден род лю·тя·ло
членувано лю·тя·ло·то
множествено число лю·те·ли
членувано лю·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род лю·тящ
непълен член лю·тя·щия
пълен член лю·тя·щи·ят
женски род лю·тя·ща
членувано лю·тя·ща·та
среден род лю·тя·що
членувано лю·тя·що·то
множествено число лю·тя·щи
членувано лю·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

лю·тей·ки