Шаблон:Словоформи/любезнича

От Уикиречник
Направо към навигацията Направо към търсенето

Представени са всички форми на глагола любезнича. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице лю·без·ни·ча лю·без·ни·чим
2 лице лю·без·ни·чиш лю·без·ни·чи·те
3 лице лю·без·ни·чи лю·без·ни·чат


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице лю·без·ни·чих лю·без·ни·чих·ме
2 лице лю·без·ни·чи лю·без·ни·чих·те
3 лице лю·без·ни·чи лю·без·ни·чи·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице лю·без·ни·чех лю·без·ни·чех·ме
2 лице лю·без·ни·че·ше лю·без·ни·чех·те
3 лице лю·без·ни·че·ше лю·без·ни·че·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице любезничил съм любезничила съм любезничило съм любезничили сме
2 лице любезничил си любезничила си любезничило си любезничили сте
3 лице любезничил е любезничила е любезничило е любезничили са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях любезничил бях любезничила бях любезничило бяхме любезничили
2 лице беше любезничил беше любезничила беше любезничило бяхте любезничили
3 лице беше любезничил беше любезничила беше любезничило бяха любезничили


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще любезнича ще любезничим
2 лице ще любезничиш ще любезничите
3 лице ще любезничи ще любезничат


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм любезничил ще съм любезничила ще съм любезничило ще сме любезничили
2 лице ще си любезничил ще си любезничила ще си любезничило ще сте любезничили
3 лице ще е любезничил ще е любезничила ще е любезничило ще са любезничили


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да любезнича щяхме да любезничим
2 лице щеше да любезничиш щяхте да любезничите
3 лице щеше да любезничи щяха да любезничат


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм любезничил щях да съм любезничила щях да съм любезничило щяхме да сме любезничили
2 лице щеше да си любезничил щеше да си любезничила щеше да си любезничило щяхте да сте любезничили
3 лице щеше да е любезничил щеше да е любезничила щеше да е любезничило щяха да са любезничили


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице любезничел съм любезничела съм любезничело съм любезничели сме
2 лице любезничел си любезничела си любезничело си любезничели сте
3 лице любезничел (е) любезничела (е) любезничело (е) любезничели (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице любезничил съм любезничила съм любезничило съм любезничили сме
2 лице любезничил си любезничила си любезничило си любезничили сте
3 лице любезничил (е) любезничила (е) любезничило (е) любезничили (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм любезничил била съм любезничила било съм любезничило били сме любезничили
2 лице бил си любезничил била си любезничила било си любезничило били сте любезничили
3 лице бил (е) любезничил била (е) любезничила било (е) любезничило били (са) любезничили


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да любезнича щяла съм да любезнича щяло съм да любезнича щели сме да любезничим
2 лице щял си да любезничиш щяла си да любезничиш щяло си да любезничиш щели сте да любезничите
3 лице щял (е) да любезничи щяла (е) да любезничи щяло (е) да любезничи щели (са) да любезничат


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм любезничил щяла съм да съм любезничила щяло съм да съм любезничило щели сме да сме любезничили
2 лице щял си да си любезничил щяла си да си любезничила щяло си да си любезничило щели сте да сте любезничили
3 лице щял (е) да е любезничил щяла (е) да е любезничила щяло (е) да е любезничило щели (са) да са любезничили


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих любезничил бих любезничила бих любезничило бихме любезничили
2 лице би любезничил би любезничила би любезничило бихте любезничили
3 лице би любезничил би любезничила би любезничило биха любезничили


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
лю·без·ни·чи лю·без·ни·че·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род лю·без·ни·чен
непълен член лю·без·ни·че·ния
пълен член лю·без·ни·че·ни·ят
женски род лю·без·ни·че·на
членувано лю·без·ни·че·на·та
среден род лю·без·ни·че·но
членувано лю·без·ни·че·но·то
множествено число лю·без·ни·че·ни
членувано лю·без·ни·че·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род лю·без·ни·чил
непълен член лю·без·ни·чи·лия
пълен член лю·без·ни·чи·ли·ят
женски род лю·без·ни·чи·ла
членувано лю·без·ни·чи·ла·та
среден род лю·без·ни·чи·ло
членувано лю·без·ни·чи·ло·то
множествено число лю·без·ни·чи·ли
членувано лю·без·ни·чи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род лю·без·ни·чел
непълен член лю·без·ни·че·лия
пълен член лю·без·ни·че·ли·ят
женски род лю·без·ни·че·ла
членувано лю·без·ни·че·ла·та
среден род лю·без·ни·че·ло
членувано лю·без·ни·че·ло·то
множествено число лю·без·ни·че·ли
членувано лю·без·ни·че·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род лю·без·ни·чещ
непълен член лю·без·ни·че·щия
пълен член лю·без·ни·че·щи·ят
женски род лю·без·ни·че·ща
членувано лю·без·ни·че·ща·та
среден род лю·без·ни·че·що
членувано лю·без·ни·че·що·то
множествено число лю·без·ни·че·щи
членувано лю·без·ни·че·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

лю·без·ни·чей·ки