Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/лъхтя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола лъхтя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице лъх·тя лъх·тим
2 лице лъх·тиш лъх·ти·те
3 лице лъх·ти лъх·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице лъх·тях лъх·тях·ме
2 лице лъх·тя лъх·тях·те
3 лице лъх·тя лъх·тя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице лъх·тях лъх·тях·ме
2 лице лъх·те·ше лъх·тях·те
3 лице лъх·те·ше лъх·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице лъхтял съм лъхтяла съм лъхтяло съм лъхтели сме
2 лице лъхтял си лъхтяла си лъхтяло си лъхтели сте
3 лице лъхтял е лъхтяла е лъхтяло е лъхтели са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях лъхтял бях лъхтяла бях лъхтяло бяхме лъхтели
2 лице беше лъхтял беше лъхтяла беше лъхтяло бяхте лъхтели
3 лице беше лъхтял беше лъхтяла беше лъхтяло бяха лъхтели


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще лъхтя ще лъхтим
2 лице ще лъхтиш ще лъхтите
3 лице ще лъхти ще лъхтят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм лъхтял ще съм лъхтяла ще съм лъхтяло ще сме лъхтели
2 лице ще си лъхтял ще си лъхтяла ще си лъхтяло ще сте лъхтели
3 лице ще е лъхтял ще е лъхтяла ще е лъхтяло ще са лъхтели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да лъхтя щяхме да лъхтим
2 лице щеше да лъхтиш щяхте да лъхтите
3 лице щеше да лъхти щяха да лъхтят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм лъхтял щях да съм лъхтяла щях да съм лъхтяло щяхме да сме лъхтели
2 лице щеше да си лъхтял щеше да си лъхтяла щеше да си лъхтяло щяхте да сте лъхтели
3 лице щеше да е лъхтял щеше да е лъхтяла щеше да е лъхтяло щяха да са лъхтели


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице лъхтял съм лъхтяла съм лъхтяло съм лъхтели сме
2 лице лъхтял си лъхтяла си лъхтяло си лъхтели сте
3 лице лъхтял (е) лъхтяла (е) лъхтяло (е) лъхтели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице лъхтял съм лъхтяла съм лъхтяло съм лъхтели сме
2 лице лъхтял си лъхтяла си лъхтяло си лъхтели сте
3 лице лъхтял (е) лъхтяла (е) лъхтяло (е) лъхтели (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм лъхтял била съм лъхтяла било съм лъхтяло били сме лъхтели
2 лице бил си лъхтял била си лъхтяла било си лъхтяло били сте лъхтели
3 лице бил (е) лъхтял била (е) лъхтяла било (е) лъхтяло били (са) лъхтели


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да лъхтя щяла съм да лъхтя щяло съм да лъхтя щели сме да лъхтим
2 лице щял си да лъхтиш щяла си да лъхтиш щяло си да лъхтиш щели сте да лъхтите
3 лице щял (е) да лъхти щяла (е) да лъхти щяло (е) да лъхти щели (са) да лъхтят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм лъхтял щяла съм да съм лъхтяла щяло съм да съм лъхтяло щели сме да сме лъхтели
2 лице щял си да си лъхтял щяла си да си лъхтяла щяло си да си лъхтяло щели сте да сте лъхтели
3 лице щял (е) да е лъхтял щяла (е) да е лъхтяла щяло (е) да е лъхтяло щели (са) да са лъхтели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих лъхтял бих лъхтяла бих лъхтяло бихме лъхтели
2 лице би лъхтял би лъхтяла би лъхтяло бихте лъхтели
3 лице би лъхтял би лъхтяла би лъхтяло биха лъхтели


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
лъх·ти лъх·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род лъх·тян
непълен член лъх·тя·ния
пълен член лъх·тя·ни·ят
женски род лъх·тя·на
членувано лъх·тя·на·та
среден род лъх·тя·но
членувано лъх·тя·но·то
множествено число лъх·те·ни
членувано лъх·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род лъх·тял
непълен член лъх·те·лия
пълен член лъх·те·ли·ят
женски род лъх·тя·ла
членувано лъх·тя·ла·та
среден род лъх·тя·ло
членувано лъх·тя·ло·то
множествено число лъх·те·ли
членувано лъх·те·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род лъх·тял
непълен член лъх·тя·лия
пълен член лъх·тя·ли·ят
женски род лъх·тя·ла
членувано лъх·тя·ла·та
среден род лъх·тя·ло
членувано лъх·тя·ло·то
множествено число лъх·те·ли
членувано лъх·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род лъх·тящ
непълен член лъх·тя·щия
пълен член лъх·тя·щи·ят
женски род лъх·тя·ща
членувано лъх·тя·ща·та
среден род лъх·тя·що
членувано лъх·тя·що·то
множествено число лъх·тя·щи
членувано лъх·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

лъх·тей·ки