Шаблон:Словоформи/кънтя

От Уикиречник
Направо към навигацията Направо към търсенето

Представени са всички форми на глагола кънтя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Съдържание

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице кън·тя кън·тим
2 лице кън·тиш кън·ти·те
3 лице кън·ти кън·тят


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице кън·тях кън·тях·ме
2 лице кън·тя кън·тях·те
3 лице кън·тя кън·тя·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице кън·тях кън·тях·ме
2 лице кън·те·ше кън·тях·те
3 лице кън·те·ше кън·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице кънтял съм кънтяла съм кънтяло съм кънтели сме
2 лице кънтял си кънтяла си кънтяло си кънтели сте
3 лице кънтял е кънтяла е кънтяло е кънтели са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях кънтял бях кънтяла бях кънтяло бяхме кънтели
2 лице беше кънтял беше кънтяла беше кънтяло бяхте кънтели
3 лице беше кънтял беше кънтяла беше кънтяло бяха кънтели


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще кънтя ще кънтим
2 лице ще кънтиш ще кънтите
3 лице ще кънти ще кънтят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм кънтял ще съм кънтяла ще съм кънтяло ще сме кънтели
2 лице ще си кънтял ще си кънтяла ще си кънтяло ще сте кънтели
3 лице ще е кънтял ще е кънтяла ще е кънтяло ще са кънтели


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да кънтя щяхме да кънтим
2 лице щеше да кънтиш щяхте да кънтите
3 лице щеше да кънти щяха да кънтят


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм кънтял щях да съм кънтяла щях да съм кънтяло щяхме да сме кънтели
2 лице щеше да си кънтял щеше да си кънтяла щеше да си кънтяло щяхте да сте кънтели
3 лице щеше да е кънтял щеше да е кънтяла щеше да е кънтяло щяха да са кънтели


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице кънтял съм кънтяла съм кънтяло съм кънтели сме
2 лице кънтял си кънтяла си кънтяло си кънтели сте
3 лице кънтял (е) кънтяла (е) кънтяло (е) кънтели (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице кънтял съм кънтяла съм кънтяло съм кънтели сме
2 лице кънтял си кънтяла си кънтяло си кънтели сте
3 лице кънтял (е) кънтяла (е) кънтяло (е) кънтели (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм кънтял била съм кънтяла било съм кънтяло били сме кънтели
2 лице бил си кънтял била си кънтяла било си кънтяло били сте кънтели
3 лице бил (е) кънтял била (е) кънтяла било (е) кънтяло били (са) кънтели


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да кънтя щяла съм да кънтя щяло съм да кънтя щели сме да кънтим
2 лице щял си да кънтиш щяла си да кънтиш щяло си да кънтиш щели сте да кънтите
3 лице щял (е) да кънти щяла (е) да кънти щяло (е) да кънти щели (са) да кънтят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм кънтял щяла съм да съм кънтяла щяло съм да съм кънтяло щели сме да сме кънтели
2 лице щял си да си кънтял щяла си да си кънтяла щяло си да си кънтяло щели сте да сте кънтели
3 лице щял (е) да е кънтял щяла (е) да е кънтяла щяло (е) да е кънтяло щели (са) да са кънтели


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих кънтял бих кънтяла бих кънтяло бихме кънтели
2 лице би кънтял би кънтяла би кънтяло бихте кънтели
3 лице би кънтял би кънтяла би кънтяло биха кънтели


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
кън·ти кън·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род кън·тян
непълен член кън·тя·ния
пълен член кън·тя·ни·ят
женски род кън·тя·на
членувано кън·тя·на·та
среден род кън·тя·но
членувано кън·тя·но·то
множествено число кън·те·ни
членувано кън·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род кън·тял
непълен член кън·те·лия
пълен член кън·те·ли·ят
женски род кън·тя·ла
членувано кън·тя·ла·та
среден род кън·тя·ло
членувано кън·тя·ло·то
множествено число кън·те·ли
членувано кън·те·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род кън·тял
непълен член кън·тя·лия
пълен член кън·тя·ли·ят
женски род кън·тя·ла
членувано кън·тя·ла·та
среден род кън·тя·ло
членувано кън·тя·ло·то
множествено число кън·те·ли
членувано кън·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род кън·тящ
непълен член кън·тя·щия
пълен член кън·тя·щи·ят
женски род кън·тя·ща
членувано кън·тя·ща·та
среден род кън·тя·що
членувано кън·тя·що·то
множествено число кън·тя·щи
членувано кън·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

кън·тей·ки