Шаблон:Словоформи/инсинуирам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола инсинуирам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ин·си·ну·и·рам ин·си·ну·и·ра·ме
2 лице ин·си·ну·и·раш ин·си·ну·и·ра·те
3 лице ин·си·ну·и·ра ин·си·ну·и·рат


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ин·си·ну·и·рах ин·си·ну·и·рах·ме
2 лице ин·си·ну·и·ра ин·си·ну·и·рах·те
3 лице ин·си·ну·и·ра ин·си·ну·и·ра·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ин·си·ну·и·рах ин·си·ну·и·рах·ме
2 лице ин·си·ну·и·ра·ше ин·си·ну·и·рах·те
3 лице ин·си·ну·и·ра·ше ин·си·ну·и·ра·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице инсинуирал съм инсинуирала съм инсинуирало съм инсинуирали сме
2 лице инсинуирал си инсинуирала си инсинуирало си инсинуирали сте
3 лице инсинуирал е инсинуирала е инсинуирало е инсинуирали са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях инсинуирал бях инсинуирала бях инсинуирало бяхме инсинуирали
2 лице беше инсинуирал беше инсинуирала беше инсинуирало бяхте инсинуирали
3 лице беше инсинуирал беше инсинуирала беше инсинуирало бяха инсинуирали


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще инсинуирам ще инсинуираме
2 лице ще инсинуираш ще инсинуирате
3 лице ще инсинуира ще инсинуират


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм инсинуирал ще съм инсинуирала ще съм инсинуирало ще сме инсинуирали
2 лице ще си инсинуирал ще си инсинуирала ще си инсинуирало ще сте инсинуирали
3 лице ще е инсинуирал ще е инсинуирала ще е инсинуирало ще са инсинуирали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да инсинуирам щяхме да инсинуираме
2 лице щеше да инсинуираш щяхте да инсинуирате
3 лице щеше да инсинуира щяха да инсинуират


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм инсинуирал щях да съм инсинуирала щях да съм инсинуирало щяхме да сме инсинуирали
2 лице щеше да си инсинуирал щеше да си инсинуирала щеше да си инсинуирало щяхте да сте инсинуирали
3 лице щеше да е инсинуирал щеше да е инсинуирала щеше да е инсинуирало щяха да са инсинуирали


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице инсинуирал съм инсинуирала съм инсинуирало съм инсинуирали сме
2 лице инсинуирал си инсинуирала си инсинуирало си инсинуирали сте
3 лице инсинуирал (е) инсинуирала (е) инсинуирало (е) инсинуирали (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице инсинуирал съм инсинуирала съм инсинуирало съм инсинуирали сме
2 лице инсинуирал си инсинуирала си инсинуирало си инсинуирали сте
3 лице инсинуирал (е) инсинуирала (е) инсинуирало (е) инсинуирали (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм инсинуирал била съм инсинуирала било съм инсинуирало били сме инсинуирали
2 лице бил си инсинуирал била си инсинуирала било си инсинуирало били сте инсинуирали
3 лице бил (е) инсинуирал била (е) инсинуирала било (е) инсинуирало били (са) инсинуирали


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да инсинуирам щяла съм да инсинуирам щяло съм да инсинуирам щели сме да инсинуираме
2 лице щял си да инсинуираш щяла си да инсинуираш щяло си да инсинуираш щели сте да инсинуирате
3 лице щял (е) да инсинуира щяла (е) да инсинуира щяло (е) да инсинуира щели (са) да инсинуират


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм инсинуирал щяла съм да съм инсинуирала щяло съм да съм инсинуирало щели сме да сме инсинуирали
2 лице щял си да си инсинуирал щяла си да си инсинуирала щяло си да си инсинуирало щели сте да сте инсинуирали
3 лице щял (е) да е инсинуирал щяла (е) да е инсинуирала щяло (е) да е инсинуирало щели (са) да са инсинуирали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих инсинуирал бих инсинуирала бих инсинуирало бихме инсинуирали
2 лице би инсинуирал би инсинуирала би инсинуирало бихте инсинуирали
3 лице би инсинуирал би инсинуирала би инсинуирало биха инсинуирали


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
ин·си·ну·и·рай ин·си·ну·и·рай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род ин·си·ну·и·ран
непълен член ин·си·ну·и·ра·ния
пълен член ин·си·ну·и·ра·ни·ят
женски род ин·си·ну·и·ра·на
членувано ин·си·ну·и·ра·на·та
среден род ин·си·ну·и·ра·но
членувано ин·си·ну·и·ра·но·то
множествено число ин·си·ну·и·ра·ни
членувано ин·си·ну·и·ра·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род ин·си·ну·и·рал
непълен член ин·си·ну·и·ра·лия
пълен член ин·си·ну·и·ра·ли·ят
женски род ин·си·ну·и·ра·ла
членувано ин·си·ну·и·ра·ла·та
среден род ин·си·ну·и·ра·ло
членувано ин·си·ну·и·ра·ло·то
множествено число ин·си·ну·и·ра·ли
членувано ин·си·ну·и·ра·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род ин·си·ну·и·рал
непълен член ин·си·ну·и·ра·лия
пълен член ин·си·ну·и·ра·ли·ят
женски род ин·си·ну·и·ра·ла
членувано ин·си·ну·и·ра·ла·та
среден род ин·си·ну·и·ра·ло
членувано ин·си·ну·и·ра·ло·то
множествено число ин·си·ну·и·ра·ли
членувано ин·си·ну·и·ра·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род ин·си·ну·и·ращ
непълен член ин·си·ну·и·ра·щия
пълен член ин·си·ну·и·ра·щи·ят
женски род ин·си·ну·и·ра·ща
членувано ин·си·ну·и·ра·ща·та
среден род ин·си·ну·и·ра·що
членувано ин·си·ну·и·ра·що·то
множествено число ин·си·ну·и·ра·щи
членувано ин·си·ну·и·ра·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

ин·си·ну·и·рай·ки