Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/именувам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола именувам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице име·ну·вам име·ну·ва·ме
2 лице име·ну·ваш име·ну·ва·те
3 лице име·ну·ва име·ну·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице име·ну·вах име·ну·вах·ме
2 лице име·ну·ва име·ну·вах·те
3 лице име·ну·ва име·ну·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице име·ну·вах име·ну·вах·ме
2 лице име·ну·ва·ше име·ну·вах·те
3 лице име·ну·ва·ше име·ну·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице именувал съм именувала съм именувало съм именували сме
2 лице именувал си именувала си именувало си именували сте
3 лице именувал е именувала е именувало е именували са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях именувал бях именувала бях именувало бяхме именували
2 лице беше именувал беше именувала беше именувало бяхте именували
3 лице беше именувал беше именувала беше именувало бяха именували


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще именувам ще именуваме
2 лице ще именуваш ще именувате
3 лице ще именува ще именуват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм именувал ще съм именувала ще съм именувало ще сме именували
2 лице ще си именувал ще си именувала ще си именувало ще сте именували
3 лице ще е именувал ще е именувала ще е именувало ще са именували


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да именувам щяхме да именуваме
2 лице щеше да именуваш щяхте да именувате
3 лице щеше да именува щяха да именуват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм именувал щях да съм именувала щях да съм именувало щяхме да сме именували
2 лице щеше да си именувал щеше да си именувала щеше да си именувало щяхте да сте именували
3 лице щеше да е именувал щеше да е именувала щеше да е именувало щяха да са именували


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице именувал съм именувала съм именувало съм именували сме
2 лице именувал си именувала си именувало си именували сте
3 лице именувал (е) именувала (е) именувало (е) именували (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице именувал съм именувала съм именувало съм именували сме
2 лице именувал си именувала си именувало си именували сте
3 лице именувал (е) именувала (е) именувало (е) именували (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм именувал била съм именувала било съм именувало били сме именували
2 лице бил си именувал била си именувала било си именувало били сте именували
3 лице бил (е) именувал била (е) именувала било (е) именувало били (са) именували


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да именувам щяла съм да именувам щяло съм да именувам щели сме да именуваме
2 лице щял си да именуваш щяла си да именуваш щяло си да именуваш щели сте да именувате
3 лице щял (е) да именува щяла (е) да именува щяло (е) да именува щели (са) да именуват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм именувал щяла съм да съм именувала щяло съм да съм именувало щели сме да сме именували
2 лице щял си да си именувал щяла си да си именувала щяло си да си именувало щели сте да сте именували
3 лице щял (е) да е именувал щяла (е) да е именувала щяло (е) да е именувало щели (са) да са именували


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих именувал бих именувала бих именувало бихме именували
2 лице би именувал би именувала би именувало бихте именували
3 лице би именувал би именувала би именувало биха именували


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
име·ну·вай име·ну·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род име·ну·ван
непълен член име·ну·ва·ния
пълен член име·ну·ва·ни·ят
женски род име·ну·ва·на
членувано име·ну·ва·на·та
среден род име·ну·ва·но
членувано име·ну·ва·но·то
множествено число име·ну·ва·ни
членувано име·ну·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род име·ну·вал
непълен член име·ну·ва·лия
пълен член име·ну·ва·ли·ят
женски род име·ну·ва·ла
членувано име·ну·ва·ла·та
среден род име·ну·ва·ло
членувано име·ну·ва·ло·то
множествено число име·ну·ва·ли
членувано име·ну·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род име·ну·вал
непълен член име·ну·ва·лия
пълен член име·ну·ва·ли·ят
женски род име·ну·ва·ла
членувано име·ну·ва·ла·та
среден род име·ну·ва·ло
членувано име·ну·ва·ло·то
множествено число име·ну·ва·ли
членувано име·ну·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род име·ну·ващ
непълен член име·ну·ва·щия
пълен член име·ну·ва·щи·ят
женски род име·ну·ва·ща
членувано име·ну·ва·ща·та
среден род име·ну·ва·що
членувано име·ну·ва·що·то
множествено число име·ну·ва·щи
членувано име·ну·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

име·ну·вай·ки