Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изщавям

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изщавям. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·ща·вям из·ща·вя·ме
2 лице из·ща·вяш из·ща·вя·те
3 лице из·ща·вя из·ща·вят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·ща·вях из·ща·вях·ме
2 лице из·ща·вя из·ща·вях·те
3 лице из·ща·вя из·ща·вя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·ща·вях из·ща·вях·ме
2 лице из·ща·вя·ше из·ща·вях·те
3 лице из·ща·вя·ше из·ща·вя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изщавял съм изщавяла съм изщавяло съм изщавяли сме
2 лице изщавял си изщавяла си изщавяло си изщавяли сте
3 лице изщавял е изщавяла е изщавяло е изщавяли са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изщавял бях изщавяла бях изщавяло бяхме изщавяли
2 лице беше изщавял беше изщавяла беше изщавяло бяхте изщавяли
3 лице беше изщавял беше изщавяла беше изщавяло бяха изщавяли


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изщавям ще изщавяме
2 лице ще изщавяш ще изщавяте
3 лице ще изщавя ще изщавят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изщавял ще съм изщавяла ще съм изщавяло ще сме изщавяли
2 лице ще си изщавял ще си изщавяла ще си изщавяло ще сте изщавяли
3 лице ще е изщавял ще е изщавяла ще е изщавяло ще са изщавяли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изщавям щяхме да изщавяме
2 лице щеше да изщавяш щяхте да изщавяте
3 лице щеше да изщавя щяха да изщавят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изщавял щях да съм изщавяла щях да съм изщавяло щяхме да сме изщавяли
2 лице щеше да си изщавял щеше да си изщавяла щеше да си изщавяло щяхте да сте изщавяли
3 лице щеше да е изщавял щеше да е изщавяла щеше да е изщавяло щяха да са изщавяли


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изщавял съм изщавяла съм изщавяло съм изщавяли сме
2 лице изщавял си изщавяла си изщавяло си изщавяли сте
3 лице изщавял (е) изщавяла (е) изщавяло (е) изщавяли (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изщавял съм изщавяла съм изщавяло съм изщавяли сме
2 лице изщавял си изщавяла си изщавяло си изщавяли сте
3 лице изщавял (е) изщавяла (е) изщавяло (е) изщавяли (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изщавял била съм изщавяла било съм изщавяло били сме изщавяли
2 лице бил си изщавял била си изщавяла било си изщавяло били сте изщавяли
3 лице бил (е) изщавял била (е) изщавяла било (е) изщавяло били (са) изщавяли


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изщавям щяла съм да изщавям щяло съм да изщавям щели сме да изщавяме
2 лице щял си да изщавяш щяла си да изщавяш щяло си да изщавяш щели сте да изщавяте
3 лице щял (е) да изщавя щяла (е) да изщавя щяло (е) да изщавя щели (са) да изщавят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изщавял щяла съм да съм изщавяла щяло съм да съм изщавяло щели сме да сме изщавяли
2 лице щял си да си изщавял щяла си да си изщавяла щяло си да си изщавяло щели сте да сте изщавяли
3 лице щял (е) да е изщавял щяла (е) да е изщавяла щяло (е) да е изщавяло щели (са) да са изщавяли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изщавял бих изщавяла бих изщавяло бихме изщавяли
2 лице би изщавял би изщавяла би изщавяло бихте изщавяли
3 лице би изщавял би изщавяла би изщавяло биха изщавяли


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·ща·вяй из·ща·вяй·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·ща·вян
непълен член из·ща·вя·ния
пълен член из·ща·вя·ни·ят
женски род из·ща·вя·на
членувано из·ща·вя·на·та
среден род из·ща·вя·но
членувано из·ща·вя·но·то
множествено число из·ща·вя·ни
членувано из·ща·вя·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·ща·вял
непълен член из·ща·вя·лия
пълен член из·ща·вя·ли·ят
женски род из·ща·вя·ла
членувано из·ща·вя·ла·та
среден род из·ща·вя·ло
членувано из·ща·вя·ло·то
множествено число из·ща·вя·ли
членувано из·ща·вя·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·ща·вял
непълен член из·ща·вя·лия
пълен член из·ща·вя·ли·ят
женски род из·ща·вя·ла
членувано из·ща·вя·ла·та
среден род из·ща·вя·ло
членувано из·ща·вя·ло·то
множествено число из·ща·вя·ли
членувано из·ща·вя·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·ща·вящ
непълен член из·ща·вя·щия
пълен член из·ща·вя·щи·ят
женски род из·ща·вя·ща
членувано из·ща·вя·ща·та
среден род из·ща·вя·що
членувано из·ща·вя·що·то
множествено число из·ща·вя·щи
членувано из·ща·вя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·ща·вяй·ки