Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изшумявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изшумявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·шу·мя·вам из·шу·мя·ва·ме
2 лице из·шу·мя·ваш из·шу·мя·ва·те
3 лице из·шу·мя·ва из·шу·мя·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·шу·мя·вах из·шу·мя·вах·ме
2 лице из·шу·мя·ва из·шу·мя·вах·те
3 лице из·шу·мя·ва из·шу·мя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·шу·мя·вах из·шу·мя·вах·ме
2 лице из·шу·мя·ва·ше из·шу·мя·вах·те
3 лице из·шу·мя·ва·ше из·шу·мя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изшумявал съм изшумявала съм изшумявало съм изшумявали сме
2 лице изшумявал си изшумявала си изшумявало си изшумявали сте
3 лице изшумявал е изшумявала е изшумявало е изшумявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изшумявал бях изшумявала бях изшумявало бяхме изшумявали
2 лице беше изшумявал беше изшумявала беше изшумявало бяхте изшумявали
3 лице беше изшумявал беше изшумявала беше изшумявало бяха изшумявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изшумявам ще изшумяваме
2 лице ще изшумяваш ще изшумявате
3 лице ще изшумява ще изшумяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изшумявал ще съм изшумявала ще съм изшумявало ще сме изшумявали
2 лице ще си изшумявал ще си изшумявала ще си изшумявало ще сте изшумявали
3 лице ще е изшумявал ще е изшумявала ще е изшумявало ще са изшумявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изшумявам щяхме да изшумяваме
2 лице щеше да изшумяваш щяхте да изшумявате
3 лице щеше да изшумява щяха да изшумяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изшумявал щях да съм изшумявала щях да съм изшумявало щяхме да сме изшумявали
2 лице щеше да си изшумявал щеше да си изшумявала щеше да си изшумявало щяхте да сте изшумявали
3 лице щеше да е изшумявал щеше да е изшумявала щеше да е изшумявало щяха да са изшумявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изшумявал съм изшумявала съм изшумявало съм изшумявали сме
2 лице изшумявал си изшумявала си изшумявало си изшумявали сте
3 лице изшумявал (е) изшумявала (е) изшумявало (е) изшумявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изшумявал съм изшумявала съм изшумявало съм изшумявали сме
2 лице изшумявал си изшумявала си изшумявало си изшумявали сте
3 лице изшумявал (е) изшумявала (е) изшумявало (е) изшумявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изшумявал била съм изшумявала било съм изшумявало били сме изшумявали
2 лице бил си изшумявал била си изшумявала било си изшумявало били сте изшумявали
3 лице бил (е) изшумявал била (е) изшумявала било (е) изшумявало били (са) изшумявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изшумявам щяла съм да изшумявам щяло съм да изшумявам щели сме да изшумяваме
2 лице щял си да изшумяваш щяла си да изшумяваш щяло си да изшумяваш щели сте да изшумявате
3 лице щял (е) да изшумява щяла (е) да изшумява щяло (е) да изшумява щели (са) да изшумяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изшумявал щяла съм да съм изшумявала щяло съм да съм изшумявало щели сме да сме изшумявали
2 лице щял си да си изшумявал щяла си да си изшумявала щяло си да си изшумявало щели сте да сте изшумявали
3 лице щял (е) да е изшумявал щяла (е) да е изшумявала щяло (е) да е изшумявало щели (са) да са изшумявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изшумявал бих изшумявала бих изшумявало бихме изшумявали
2 лице би изшумявал би изшумявала би изшумявало бихте изшумявали
3 лице би изшумявал би изшумявала би изшумявало биха изшумявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·шу·мя·вай из·шу·мя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·шу·мя·ван
непълен член из·шу·мя·ва·ния
пълен член из·шу·мя·ва·ни·ят
женски род из·шу·мя·ва·на
членувано из·шу·мя·ва·на·та
среден род из·шу·мя·ва·но
членувано из·шу·мя·ва·но·то
множествено число из·шу·мя·ва·ни
членувано из·шу·мя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·шу·мя·вал
непълен член из·шу·мя·ва·лия
пълен член из·шу·мя·ва·ли·ят
женски род из·шу·мя·ва·ла
членувано из·шу·мя·ва·ла·та
среден род из·шу·мя·ва·ло
членувано из·шу·мя·ва·ло·то
множествено число из·шу·мя·ва·ли
членувано из·шу·мя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·шу·мя·вал
непълен член из·шу·мя·ва·лия
пълен член из·шу·мя·ва·ли·ят
женски род из·шу·мя·ва·ла
членувано из·шу·мя·ва·ла·та
среден род из·шу·мя·ва·ло
членувано из·шу·мя·ва·ло·то
множествено число из·шу·мя·ва·ли
членувано из·шу·мя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·шу·мя·ващ
непълен член из·шу·мя·ва·щия
пълен член из·шу·мя·ва·щи·ят
женски род из·шу·мя·ва·ща
членувано из·шу·мя·ва·ща·та
среден род из·шу·мя·ва·що
членувано из·шу·мя·ва·що·то
множествено число из·шу·мя·ва·щи
членувано из·шу·мя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·шу·мя·вай·ки