Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изшумоля

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изшумоля. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·шу·мо·ля из·шу·мо·лим
2 лице из·шу·мо·лиш из·шу·мо·ли·те
3 лице из·шу·мо·ли из·шу·мо·лят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·шу·мо·лих из·шу·мо·лих·ме
2 лице из·шу·мо·ли из·шу·мо·лих·те
3 лице из·шу·мо·ли из·шу·мо·ли·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·шу·мо·лях из·шу·мо·лях·ме
2 лице из·шу·мо·ле·ше из·шу·мо·лях·те
3 лице из·шу·мо·ле·ше из·шу·мо·ля·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изшумолил съм изшумолила съм изшумолило съм изшумолили сме
2 лице изшумолил си изшумолила си изшумолило си изшумолили сте
3 лице изшумолил е изшумолила е изшумолило е изшумолили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изшумолил бях изшумолила бях изшумолило бяхме изшумолили
2 лице беше изшумолил беше изшумолила беше изшумолило бяхте изшумолили
3 лице беше изшумолил беше изшумолила беше изшумолило бяха изшумолили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изшумоля ще изшумолим
2 лице ще изшумолиш ще изшумолите
3 лице ще изшумоли ще изшумолят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изшумолил ще съм изшумолила ще съм изшумолило ще сме изшумолили
2 лице ще си изшумолил ще си изшумолила ще си изшумолило ще сте изшумолили
3 лице ще е изшумолил ще е изшумолила ще е изшумолило ще са изшумолили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изшумоля щяхме да изшумолим
2 лице щеше да изшумолиш щяхте да изшумолите
3 лице щеше да изшумоли щяха да изшумолят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изшумолил щях да съм изшумолила щях да съм изшумолило щяхме да сме изшумолили
2 лице щеше да си изшумолил щеше да си изшумолила щеше да си изшумолило щяхте да сте изшумолили
3 лице щеше да е изшумолил щеше да е изшумолила щеше да е изшумолило щяха да са изшумолили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изшумолял съм изшумоляла съм изшумоляло съм изшумолели сме
2 лице изшумолял си изшумоляла си изшумоляло си изшумолели сте
3 лице изшумолял (е) изшумоляла (е) изшумоляло (е) изшумолели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изшумолил съм изшумолила съм изшумолило съм изшумолили сме
2 лице изшумолил си изшумолила си изшумолило си изшумолили сте
3 лице изшумолил (е) изшумолила (е) изшумолило (е) изшумолили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изшумолил била съм изшумолила било съм изшумолило били сме изшумолили
2 лице бил си изшумолил била си изшумолила било си изшумолило били сте изшумолили
3 лице бил (е) изшумолил била (е) изшумолила било (е) изшумолило били (са) изшумолили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изшумоля щяла съм да изшумоля щяло съм да изшумоля щели сме да изшумолим
2 лице щял си да изшумолиш щяла си да изшумолиш щяло си да изшумолиш щели сте да изшумолите
3 лице щял (е) да изшумоли щяла (е) да изшумоли щяло (е) да изшумоли щели (са) да изшумолят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изшумолил щяла съм да съм изшумолила щяло съм да съм изшумолило щели сме да сме изшумолили
2 лице щял си да си изшумолил щяла си да си изшумолила щяло си да си изшумолило щели сте да сте изшумолили
3 лице щял (е) да е изшумолил щяла (е) да е изшумолила щяло (е) да е изшумолило щели (са) да са изшумолили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изшумолил бих изшумолила бих изшумолило бихме изшумолили
2 лице би изшумолил би изшумолила би изшумолило бихте изшумолили
3 лице би изшумолил би изшумолила би изшумолило биха изшумолили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·шу·мо·ли из·шу·мо·ле·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·шу·мо·лен
непълен член из·шу·мо·ле·ния
пълен член из·шу·мо·ле·ни·ят
женски род из·шу·мо·ле·на
членувано из·шу·мо·ле·на·та
среден род из·шу·мо·ле·но
членувано из·шу·мо·ле·но·то
множествено число из·шу·мо·ле·ни
членувано из·шу·мо·ле·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·шу·мо·лил
непълен член из·шу·мо·ли·лия
пълен член из·шу·мо·ли·ли·ят
женски род из·шу·мо·ли·ла
членувано из·шу·мо·ли·ла·та
среден род из·шу·мо·ли·ло
членувано из·шу·мо·ли·ло·то
множествено число из·шу·мо·ли·ли
членувано из·шу·мо·ли·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·шу·мо·лял
непълен член из·шу·мо·ля·лия
пълен член из·шу·мо·ля·ли·ят
женски род из·шу·мо·ля·ла
членувано из·шу·мо·ля·ла·та
среден род из·шу·мо·ля·ло
членувано из·шу·мо·ля·ло·то
множествено число из·шу·мо·ле·ли
членувано из·шу·мо·ле·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·шу·мо·лящ
непълен член из·шу·мо·ля·щия
пълен член из·шу·мо·ля·щи·ят
женски род из·шу·мо·ля·ща
членувано из·шу·мо·ля·ща·та
среден род из·шу·мо·ля·що
членувано из·шу·мо·ля·що·то
множествено число из·шу·мо·ля·щи
членувано из·шу·мо·ля·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·шу·мо·лей·ки