Шаблон:Словоформи/изчовъркам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изчовъркам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·чо·вър·кам из·чо·вър·ка·ме
2 лице из·чо·вър·каш из·чо·вър·ка·те
3 лице из·чо·вър·ка из·чо·вър·кат


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·чо·вър·ках из·чо·вър·ках·ме
2 лице из·чо·вър·ка из·чо·вър·ках·те
3 лице из·чо·вър·ка из·чо·вър·ка·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·чо·вър·ках из·чо·вър·ках·ме
2 лице из·чо·вър·ка·ше из·чо·вър·ках·те
3 лице из·чо·вър·ка·ше из·чо·вър·ка·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изчовъркал съм изчовъркала съм изчовъркало съм изчовъркали сме
2 лице изчовъркал си изчовъркала си изчовъркало си изчовъркали сте
3 лице изчовъркал е изчовъркала е изчовъркало е изчовъркали са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изчовъркал бях изчовъркала бях изчовъркало бяхме изчовъркали
2 лице беше изчовъркал беше изчовъркала беше изчовъркало бяхте изчовъркали
3 лице беше изчовъркал беше изчовъркала беше изчовъркало бяха изчовъркали


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще изчовъркам ще изчовъркаме
2 лице ще изчовъркаш ще изчовъркате
3 лице ще изчовърка ще изчовъркат


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изчовъркал ще съм изчовъркала ще съм изчовъркало ще сме изчовъркали
2 лице ще си изчовъркал ще си изчовъркала ще си изчовъркало ще сте изчовъркали
3 лице ще е изчовъркал ще е изчовъркала ще е изчовъркало ще са изчовъркали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да изчовъркам щяхме да изчовъркаме
2 лице щеше да изчовъркаш щяхте да изчовъркате
3 лице щеше да изчовърка щяха да изчовъркат


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изчовъркал щях да съм изчовъркала щях да съм изчовъркало щяхме да сме изчовъркали
2 лице щеше да си изчовъркал щеше да си изчовъркала щеше да си изчовъркало щяхте да сте изчовъркали
3 лице щеше да е изчовъркал щеше да е изчовъркала щеше да е изчовъркало щяха да са изчовъркали


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изчовъркал съм изчовъркала съм изчовъркало съм изчовъркали сме
2 лице изчовъркал си изчовъркала си изчовъркало си изчовъркали сте
3 лице изчовъркал (е) изчовъркала (е) изчовъркало (е) изчовъркали (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изчовъркал съм изчовъркала съм изчовъркало съм изчовъркали сме
2 лице изчовъркал си изчовъркала си изчовъркало си изчовъркали сте
3 лице изчовъркал (е) изчовъркала (е) изчовъркало (е) изчовъркали (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изчовъркал била съм изчовъркала било съм изчовъркало били сме изчовъркали
2 лице бил си изчовъркал била си изчовъркала било си изчовъркало били сте изчовъркали
3 лице бил (е) изчовъркал била (е) изчовъркала било (е) изчовъркало били (са) изчовъркали


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изчовъркам щяла съм да изчовъркам щяло съм да изчовъркам щели сме да изчовъркаме
2 лице щял си да изчовъркаш щяла си да изчовъркаш щяло си да изчовъркаш щели сте да изчовъркате
3 лице щял (е) да изчовърка щяла (е) да изчовърка щяло (е) да изчовърка щели (са) да изчовъркат


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изчовъркал щяла съм да съм изчовъркала щяло съм да съм изчовъркало щели сме да сме изчовъркали
2 лице щял си да си изчовъркал щяла си да си изчовъркала щяло си да си изчовъркало щели сте да сте изчовъркали
3 лице щял (е) да е изчовъркал щяла (е) да е изчовъркала щяло (е) да е изчовъркало щели (са) да са изчовъркали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изчовъркал бих изчовъркала бих изчовъркало бихме изчовъркали
2 лице би изчовъркал би изчовъркала би изчовъркало бихте изчовъркали
3 лице би изчовъркал би изчовъркала би изчовъркало биха изчовъркали


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
из·чо·вър·кай из·чо·вър·кай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·чо·вър·кан
непълен член из·чо·вър·ка·ния
пълен член из·чо·вър·ка·ни·ят
женски род из·чо·вър·ка·на
членувано из·чо·вър·ка·на·та
среден род из·чо·вър·ка·но
членувано из·чо·вър·ка·но·то
множествено число из·чо·вър·ка·ни
членувано из·чо·вър·ка·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·чо·вър·кал
непълен член из·чо·вър·ка·лия
пълен член из·чо·вър·ка·ли·ят
женски род из·чо·вър·ка·ла
членувано из·чо·вър·ка·ла·та
среден род из·чо·вър·ка·ло
членувано из·чо·вър·ка·ло·то
множествено число из·чо·вър·ка·ли
членувано из·чо·вър·ка·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·чо·вър·кал
непълен член из·чо·вър·ка·лия
пълен член из·чо·вър·ка·ли·ят
женски род из·чо·вър·ка·ла
членувано из·чо·вър·ка·ла·та
среден род из·чо·вър·ка·ло
членувано из·чо·вър·ка·ло·то
множествено число из·чо·вър·ка·ли
членувано из·чо·вър·ка·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·чо·вър·кащ
непълен член из·чо·вър·ка·щия
пълен член из·чо·вър·ка·щи·ят
женски род из·чо·вър·ка·ща
членувано из·чо·вър·ка·ща·та
среден род из·чо·вър·ка·що
членувано из·чо·вър·ка·що·то
множествено число из·чо·вър·ка·щи
членувано из·чо·вър·ка·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

из·чо·вър·кай·ки