Шаблон:Словоформи/изхортувам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изхортувам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·хор·ту·вам из·хор·ту·ва·ме
2 лице из·хор·ту·ваш из·хор·ту·ва·те
3 лице из·хор·ту·ва из·хор·ту·ват


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·хор·ту·вах из·хор·ту·вах·ме
2 лице из·хор·ту·ва из·хор·ту·вах·те
3 лице из·хор·ту·ва из·хор·ту·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·хор·ту·вах из·хор·ту·вах·ме
2 лице из·хор·ту·ва·ше из·хор·ту·вах·те
3 лице из·хор·ту·ва·ше из·хор·ту·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхортувал съм изхортувала съм изхортувало съм изхортували сме
2 лице изхортувал си изхортувала си изхортувало си изхортували сте
3 лице изхортувал е изхортувала е изхортувало е изхортували са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изхортувал бях изхортувала бях изхортувало бяхме изхортували
2 лице беше изхортувал беше изхортувала беше изхортувало бяхте изхортували
3 лице беше изхортувал беше изхортувала беше изхортувало бяха изхортували


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще изхортувам ще изхортуваме
2 лице ще изхортуваш ще изхортувате
3 лице ще изхортува ще изхортуват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изхортувал ще съм изхортувала ще съм изхортувало ще сме изхортували
2 лице ще си изхортувал ще си изхортувала ще си изхортувало ще сте изхортували
3 лице ще е изхортувал ще е изхортувала ще е изхортувало ще са изхортували


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да изхортувам щяхме да изхортуваме
2 лице щеше да изхортуваш щяхте да изхортувате
3 лице щеше да изхортува щяха да изхортуват


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изхортувал щях да съм изхортувала щях да съм изхортувало щяхме да сме изхортували
2 лице щеше да си изхортувал щеше да си изхортувала щеше да си изхортувало щяхте да сте изхортували
3 лице щеше да е изхортувал щеше да е изхортувала щеше да е изхортувало щяха да са изхортували


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхортувал съм изхортувала съм изхортувало съм изхортували сме
2 лице изхортувал си изхортувала си изхортувало си изхортували сте
3 лице изхортувал (е) изхортувала (е) изхортувало (е) изхортували (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхортувал съм изхортувала съм изхортувало съм изхортували сме
2 лице изхортувал си изхортувала си изхортувало си изхортували сте
3 лице изхортувал (е) изхортувала (е) изхортувало (е) изхортували (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изхортувал била съм изхортувала било съм изхортувало били сме изхортували
2 лице бил си изхортувал била си изхортувала било си изхортувало били сте изхортували
3 лице бил (е) изхортувал била (е) изхортувала било (е) изхортувало били (са) изхортували


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изхортувам щяла съм да изхортувам щяло съм да изхортувам щели сме да изхортуваме
2 лице щял си да изхортуваш щяла си да изхортуваш щяло си да изхортуваш щели сте да изхортувате
3 лице щял (е) да изхортува щяла (е) да изхортува щяло (е) да изхортува щели (са) да изхортуват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изхортувал щяла съм да съм изхортувала щяло съм да съм изхортувало щели сме да сме изхортували
2 лице щял си да си изхортувал щяла си да си изхортувала щяло си да си изхортувало щели сте да сте изхортували
3 лице щял (е) да е изхортувал щяла (е) да е изхортувала щяло (е) да е изхортувало щели (са) да са изхортували


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изхортувал бих изхортувала бих изхортувало бихме изхортували
2 лице би изхортувал би изхортувала би изхортувало бихте изхортували
3 лице би изхортувал би изхортувала би изхортувало биха изхортували


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
из·хор·ту·вай из·хор·ту·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·хор·ту·ван
непълен член из·хор·ту·ва·ния
пълен член из·хор·ту·ва·ни·ят
женски род из·хор·ту·ва·на
членувано из·хор·ту·ва·на·та
среден род из·хор·ту·ва·но
членувано из·хор·ту·ва·но·то
множествено число из·хор·ту·ва·ни
членувано из·хор·ту·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·хор·ту·вал
непълен член из·хор·ту·ва·лия
пълен член из·хор·ту·ва·ли·ят
женски род из·хор·ту·ва·ла
членувано из·хор·ту·ва·ла·та
среден род из·хор·ту·ва·ло
членувано из·хор·ту·ва·ло·то
множествено число из·хор·ту·ва·ли
членувано из·хор·ту·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·хор·ту·вал
непълен член из·хор·ту·ва·лия
пълен член из·хор·ту·ва·ли·ят
женски род из·хор·ту·ва·ла
членувано из·хор·ту·ва·ла·та
среден род из·хор·ту·ва·ло
членувано из·хор·ту·ва·ло·то
множествено число из·хор·ту·ва·ли
членувано из·хор·ту·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·хор·ту·ващ
непълен член из·хор·ту·ва·щия
пълен член из·хор·ту·ва·щи·ят
женски род из·хор·ту·ва·ща
членувано из·хор·ту·ва·ща·та
среден род из·хор·ту·ва·що
членувано из·хор·ту·ва·що·то
множествено число из·хор·ту·ва·щи
членувано из·хор·ту·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

из·хор·ту·вай·ки