Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изхленча

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изхленча. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·х·лен·ча из·х·лен·чим
2 лице из·х·лен·чиш из·х·лен·чи·те
3 лице из·х·лен·чи из·х·лен·чат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·х·лен·чих из·х·лен·чих·ме
2 лице из·х·лен·чи из·х·лен·чих·те
3 лице из·х·лен·чи из·х·лен·чи·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·х·лен·чех из·х·лен·чех·ме
2 лице из·х·лен·че·ше из·х·лен·чех·те
3 лице из·х·лен·че·ше из·х·лен·че·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхленчил съм изхленчила съм изхленчило съм изхленчили сме
2 лице изхленчил си изхленчила си изхленчило си изхленчили сте
3 лице изхленчил е изхленчила е изхленчило е изхленчили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изхленчил бях изхленчила бях изхленчило бяхме изхленчили
2 лице беше изхленчил беше изхленчила беше изхленчило бяхте изхленчили
3 лице беше изхленчил беше изхленчила беше изхленчило бяха изхленчили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изхленча ще изхленчим
2 лице ще изхленчиш ще изхленчите
3 лице ще изхленчи ще изхленчат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изхленчил ще съм изхленчила ще съм изхленчило ще сме изхленчили
2 лице ще си изхленчил ще си изхленчила ще си изхленчило ще сте изхленчили
3 лице ще е изхленчил ще е изхленчила ще е изхленчило ще са изхленчили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изхленча щяхме да изхленчим
2 лице щеше да изхленчиш щяхте да изхленчите
3 лице щеше да изхленчи щяха да изхленчат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изхленчил щях да съм изхленчила щях да съм изхленчило щяхме да сме изхленчили
2 лице щеше да си изхленчил щеше да си изхленчила щеше да си изхленчило щяхте да сте изхленчили
3 лице щеше да е изхленчил щеше да е изхленчила щеше да е изхленчило щяха да са изхленчили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхленчел съм изхленчела съм изхленчело съм изхленчели сме
2 лице изхленчел си изхленчела си изхленчело си изхленчели сте
3 лице изхленчел (е) изхленчела (е) изхленчело (е) изхленчели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхленчил съм изхленчила съм изхленчило съм изхленчили сме
2 лице изхленчил си изхленчила си изхленчило си изхленчили сте
3 лице изхленчил (е) изхленчила (е) изхленчило (е) изхленчили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изхленчил била съм изхленчила било съм изхленчило били сме изхленчили
2 лице бил си изхленчил била си изхленчила било си изхленчило били сте изхленчили
3 лице бил (е) изхленчил била (е) изхленчила било (е) изхленчило били (са) изхленчили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изхленча щяла съм да изхленча щяло съм да изхленча щели сме да изхленчим
2 лице щял си да изхленчиш щяла си да изхленчиш щяло си да изхленчиш щели сте да изхленчите
3 лице щял (е) да изхленчи щяла (е) да изхленчи щяло (е) да изхленчи щели (са) да изхленчат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изхленчил щяла съм да съм изхленчила щяло съм да съм изхленчило щели сме да сме изхленчили
2 лице щял си да си изхленчил щяла си да си изхленчила щяло си да си изхленчило щели сте да сте изхленчили
3 лице щял (е) да е изхленчил щяла (е) да е изхленчила щяло (е) да е изхленчило щели (са) да са изхленчили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изхленчил бих изхленчила бих изхленчило бихме изхленчили
2 лице би изхленчил би изхленчила би изхленчило бихте изхленчили
3 лице би изхленчил би изхленчила би изхленчило биха изхленчили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·х·лен·чи из·х·лен·че·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·х·лен·чен
непълен член из·х·лен·че·ния
пълен член из·х·лен·че·ни·ят
женски род из·х·лен·че·на
членувано из·х·лен·че·на·та
среден род из·х·лен·че·но
членувано из·х·лен·че·но·то
множествено число из·х·лен·че·ни
членувано из·х·лен·че·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·х·лен·чил
непълен член из·х·лен·чи·лия
пълен член из·х·лен·чи·ли·ят
женски род из·х·лен·чи·ла
членувано из·х·лен·чи·ла·та
среден род из·х·лен·чи·ло
членувано из·х·лен·чи·ло·то
множествено число из·х·лен·чи·ли
членувано из·х·лен·чи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·х·лен·чел
непълен член из·х·лен·че·лия
пълен член из·х·лен·че·ли·ят
женски род из·х·лен·че·ла
членувано из·х·лен·че·ла·та
среден род из·х·лен·че·ло
членувано из·х·лен·че·ло·то
множествено число из·х·лен·че·ли
членувано из·х·лен·че·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·х·лен·чещ
непълен член из·х·лен·че·щия
пълен член из·х·лен·че·щи·ят
женски род из·х·лен·че·ща
членувано из·х·лен·че·ща·та
среден род из·х·лен·че·що
членувано из·х·лен·че·що·то
множествено число из·х·лен·че·щи
членувано из·х·лен·че·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·х·лен·чей·ки