Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изхвърчам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изхвърчам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·х·вър·чам из·х·вър·ча·ме
2 лице из·х·вър·чаш из·х·вър·ча·те
3 лице из·х·вър·ча из·х·вър·чат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·х·вър·чах из·х·вър·чах·ме
2 лице из·х·вър·ча из·х·вър·чах·те
3 лице из·х·вър·ча из·х·вър·ча·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·х·вър·чах из·х·вър·чах·ме
2 лице из·х·вър·ча·ше из·х·вър·чах·те
3 лице из·х·вър·ча·ше из·х·вър·ча·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхвърчал съм изхвърчала съм изхвърчало съм изхвърчали сме
2 лице изхвърчал си изхвърчала си изхвърчало си изхвърчали сте
3 лице изхвърчал е изхвърчала е изхвърчало е изхвърчали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изхвърчал бях изхвърчала бях изхвърчало бяхме изхвърчали
2 лице беше изхвърчал беше изхвърчала беше изхвърчало бяхте изхвърчали
3 лице беше изхвърчал беше изхвърчала беше изхвърчало бяха изхвърчали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изхвърчам ще изхвърчаме
2 лице ще изхвърчаш ще изхвърчате
3 лице ще изхвърча ще изхвърчат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изхвърчал ще съм изхвърчала ще съм изхвърчало ще сме изхвърчали
2 лице ще си изхвърчал ще си изхвърчала ще си изхвърчало ще сте изхвърчали
3 лице ще е изхвърчал ще е изхвърчала ще е изхвърчало ще са изхвърчали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изхвърчам щяхме да изхвърчаме
2 лице щеше да изхвърчаш щяхте да изхвърчате
3 лице щеше да изхвърча щяха да изхвърчат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изхвърчал щях да съм изхвърчала щях да съм изхвърчало щяхме да сме изхвърчали
2 лице щеше да си изхвърчал щеше да си изхвърчала щеше да си изхвърчало щяхте да сте изхвърчали
3 лице щеше да е изхвърчал щеше да е изхвърчала щеше да е изхвърчало щяха да са изхвърчали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхвърчал съм изхвърчала съм изхвърчало съм изхвърчали сме
2 лице изхвърчал си изхвърчала си изхвърчало си изхвърчали сте
3 лице изхвърчал (е) изхвърчала (е) изхвърчало (е) изхвърчали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхвърчал съм изхвърчала съм изхвърчало съм изхвърчали сме
2 лице изхвърчал си изхвърчала си изхвърчало си изхвърчали сте
3 лице изхвърчал (е) изхвърчала (е) изхвърчало (е) изхвърчали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изхвърчал била съм изхвърчала било съм изхвърчало били сме изхвърчали
2 лице бил си изхвърчал била си изхвърчала било си изхвърчало били сте изхвърчали
3 лице бил (е) изхвърчал била (е) изхвърчала било (е) изхвърчало били (са) изхвърчали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изхвърчам щяла съм да изхвърчам щяло съм да изхвърчам щели сме да изхвърчаме
2 лице щял си да изхвърчаш щяла си да изхвърчаш щяло си да изхвърчаш щели сте да изхвърчате
3 лице щял (е) да изхвърча щяла (е) да изхвърча щяло (е) да изхвърча щели (са) да изхвърчат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изхвърчал щяла съм да съм изхвърчала щяло съм да съм изхвърчало щели сме да сме изхвърчали
2 лице щял си да си изхвърчал щяла си да си изхвърчала щяло си да си изхвърчало щели сте да сте изхвърчали
3 лице щял (е) да е изхвърчал щяла (е) да е изхвърчала щяло (е) да е изхвърчало щели (са) да са изхвърчали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изхвърчал бих изхвърчала бих изхвърчало бихме изхвърчали
2 лице би изхвърчал би изхвърчала би изхвърчало бихте изхвърчали
3 лице би изхвърчал би изхвърчала би изхвърчало биха изхвърчали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·х·вър·чай из·х·вър·чай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·х·вър·чан
непълен член из·х·вър·ча·ния
пълен член из·х·вър·ча·ни·ят
женски род из·х·вър·ча·на
членувано из·х·вър·ча·на·та
среден род из·х·вър·ча·но
членувано из·х·вър·ча·но·то
множествено число из·х·вър·ча·ни
членувано из·х·вър·ча·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·х·вър·чал
непълен член из·х·вър·ча·лия
пълен член из·х·вър·ча·ли·ят
женски род из·х·вър·ча·ла
членувано из·х·вър·ча·ла·та
среден род из·х·вър·ча·ло
членувано из·х·вър·ча·ло·то
множествено число из·х·вър·ча·ли
членувано из·х·вър·ча·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·х·вър·чал
непълен член из·х·вър·ча·лия
пълен член из·х·вър·ча·ли·ят
женски род из·х·вър·ча·ла
членувано из·х·вър·ча·ла·та
среден род из·х·вър·ча·ло
членувано из·х·вър·ча·ло·то
множествено число из·х·вър·ча·ли
членувано из·х·вър·ча·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·х·вър·чащ
непълен член из·х·вър·ча·щия
пълен член из·х·вър·ча·щи·ят
женски род из·х·вър·ча·ща
членувано из·х·вър·ча·ща·та
среден род из·х·вър·ча·що
членувано из·х·вър·ча·що·то
множествено число из·х·вър·ча·щи
членувано из·х·вър·ча·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·х·вър·чай·ки