Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изхайтя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изхайтя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·хай·тя из·хай·тим
2 лице из·хай·тиш из·хай·ти·те
3 лице из·хай·ти из·хай·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·хай·тих из·хай·тих·ме
2 лице из·хай·ти из·хай·тих·те
3 лице из·хай·ти из·хай·ти·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·хай·тех из·хай·тех·ме
2 лице из·хай·те·ше из·хай·тех·те
3 лице из·хай·те·ше из·хай·те·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхайтил съм изхайтила съм изхайтило съм изхайтили сме
2 лице изхайтил си изхайтила си изхайтило си изхайтили сте
3 лице изхайтил е изхайтила е изхайтило е изхайтили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изхайтил бях изхайтила бях изхайтило бяхме изхайтили
2 лице беше изхайтил беше изхайтила беше изхайтило бяхте изхайтили
3 лице беше изхайтил беше изхайтила беше изхайтило бяха изхайтили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изхайтя ще изхайтим
2 лице ще изхайтиш ще изхайтите
3 лице ще изхайти ще изхайтят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изхайтил ще съм изхайтила ще съм изхайтило ще сме изхайтили
2 лице ще си изхайтил ще си изхайтила ще си изхайтило ще сте изхайтили
3 лице ще е изхайтил ще е изхайтила ще е изхайтило ще са изхайтили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изхайтя щяхме да изхайтим
2 лице щеше да изхайтиш щяхте да изхайтите
3 лице щеше да изхайти щяха да изхайтят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изхайтил щях да съм изхайтила щях да съм изхайтило щяхме да сме изхайтили
2 лице щеше да си изхайтил щеше да си изхайтила щеше да си изхайтило щяхте да сте изхайтили
3 лице щеше да е изхайтил щеше да е изхайтила щеше да е изхайтило щяха да са изхайтили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхайтел съм изхайтела съм изхайтело съм изхайтели сме
2 лице изхайтел си изхайтела си изхайтело си изхайтели сте
3 лице изхайтел (е) изхайтела (е) изхайтело (е) изхайтели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхайтил съм изхайтила съм изхайтило съм изхайтили сме
2 лице изхайтил си изхайтила си изхайтило си изхайтили сте
3 лице изхайтил (е) изхайтила (е) изхайтило (е) изхайтили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изхайтил била съм изхайтила било съм изхайтило били сме изхайтили
2 лице бил си изхайтил била си изхайтила било си изхайтило били сте изхайтили
3 лице бил (е) изхайтил била (е) изхайтила било (е) изхайтило били (са) изхайтили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изхайтя щяла съм да изхайтя щяло съм да изхайтя щели сме да изхайтим
2 лице щял си да изхайтиш щяла си да изхайтиш щяло си да изхайтиш щели сте да изхайтите
3 лице щял (е) да изхайти щяла (е) да изхайти щяло (е) да изхайти щели (са) да изхайтят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изхайтил щяла съм да съм изхайтила щяло съм да съм изхайтило щели сме да сме изхайтили
2 лице щял си да си изхайтил щяла си да си изхайтила щяло си да си изхайтило щели сте да сте изхайтили
3 лице щял (е) да е изхайтил щяла (е) да е изхайтила щяло (е) да е изхайтило щели (са) да са изхайтили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изхайтил бих изхайтила бих изхайтило бихме изхайтили
2 лице би изхайтил би изхайтила би изхайтило бихте изхайтили
3 лице би изхайтил би изхайтила би изхайтило биха изхайтили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·хай·ти из·хай·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·хай·тен
непълен член из·хай·те·ния
пълен член из·хай·те·ни·ят
женски род из·хай·те·на
членувано из·хай·те·на·та
среден род из·хай·те·но
членувано из·хай·те·но·то
множествено число из·хай·те·ни
членувано из·хай·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·хай·тил
непълен член из·хай·ти·лия
пълен член из·хай·ти·ли·ят
женски род из·хай·ти·ла
членувано из·хай·ти·ла·та
среден род из·хай·ти·ло
членувано из·хай·ти·ло·то
множествено число из·хай·ти·ли
членувано из·хай·ти·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·хай·тел
непълен член из·хай·те·лия
пълен член из·хай·те·ли·ят
женски род из·хай·те·ла
членувано из·хай·те·ла·та
среден род из·хай·те·ло
членувано из·хай·те·ло·то
множествено число из·хай·те·ли
членувано из·хай·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·хай·тещ
непълен член из·хай·те·щия
пълен член из·хай·те·щи·ят
женски род из·хай·те·ща
членувано из·хай·те·ща·та
среден род из·хай·те·що
членувано из·хай·те·що·то
множествено число из·хай·те·щи
членувано из·хай·те·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·хай·тей·ки