Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изуча

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изуча. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице изу·ча изу·чим
2 лице изу·чиш изу·чи·те
3 лице изу·чи изу·чат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице изу·чих изу·чих·ме
2 лице изу·чи изу·чих·те
3 лице изу·чи изу·чи·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице изу·чех изу·чех·ме
2 лице изу·че·ше изу·чех·те
3 лице изу·че·ше изу·че·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изучил съм изучила съм изучило съм изучили сме
2 лице изучил си изучила си изучило си изучили сте
3 лице изучил е изучила е изучило е изучили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изучил бях изучила бях изучило бяхме изучили
2 лице беше изучил беше изучила беше изучило бяхте изучили
3 лице беше изучил беше изучила беше изучило бяха изучили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изуча ще изучим
2 лице ще изучиш ще изучите
3 лице ще изучи ще изучат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изучил ще съм изучила ще съм изучило ще сме изучили
2 лице ще си изучил ще си изучила ще си изучило ще сте изучили
3 лице ще е изучил ще е изучила ще е изучило ще са изучили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изуча щяхме да изучим
2 лице щеше да изучиш щяхте да изучите
3 лице щеше да изучи щяха да изучат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изучил щях да съм изучила щях да съм изучило щяхме да сме изучили
2 лице щеше да си изучил щеше да си изучила щеше да си изучило щяхте да сте изучили
3 лице щеше да е изучил щеше да е изучила щеше да е изучило щяха да са изучили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изучел съм изучела съм изучело съм изучели сме
2 лице изучел си изучела си изучело си изучели сте
3 лице изучел (е) изучела (е) изучело (е) изучели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изучил съм изучила съм изучило съм изучили сме
2 лице изучил си изучила си изучило си изучили сте
3 лице изучил (е) изучила (е) изучило (е) изучили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изучил била съм изучила било съм изучило били сме изучили
2 лице бил си изучил била си изучила било си изучило били сте изучили
3 лице бил (е) изучил била (е) изучила било (е) изучило били (са) изучили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изуча щяла съм да изуча щяло съм да изуча щели сме да изучим
2 лице щял си да изучиш щяла си да изучиш щяло си да изучиш щели сте да изучите
3 лице щял (е) да изучи щяла (е) да изучи щяло (е) да изучи щели (са) да изучат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изучил щяла съм да съм изучила щяло съм да съм изучило щели сме да сме изучили
2 лице щял си да си изучил щяла си да си изучила щяло си да си изучило щели сте да сте изучили
3 лице щял (е) да е изучил щяла (е) да е изучила щяло (е) да е изучило щели (са) да са изучили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изучил бих изучила бих изучило бихме изучили
2 лице би изучил би изучила би изучило бихте изучили
3 лице би изучил би изучила би изучило биха изучили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
изу·чи изу·че·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род изу·чен
непълен член изу·че·ния
пълен член изу·че·ни·ят
женски род изу·че·на
членувано изу·че·на·та
среден род изу·че·но
членувано изу·че·но·то
множествено число изу·че·ни
членувано изу·че·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род изу·чил
непълен член изу·чи·лия
пълен член изу·чи·ли·ят
женски род изу·чи·ла
членувано изу·чи·ла·та
среден род изу·чи·ло
членувано изу·чи·ло·то
множествено число изу·чи·ли
членувано изу·чи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род изу·чел
непълен член изу·че·лия
пълен член изу·че·ли·ят
женски род изу·че·ла
членувано изу·че·ла·та
среден род изу·че·ло
членувано изу·че·ло·то
множествено число изу·че·ли
членувано изу·че·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род изу·чещ
непълен член изу·че·щия
пълен член изу·че·щи·ят
женски род изу·че·ща
членувано изу·че·ща·та
среден род изу·че·що
членувано изу·че·що·то
множествено число изу·че·щи
членувано изу·че·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

изу·чей·ки