Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изтърбуша

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изтърбуша. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·тър·бу·ша из·тър·бу·шим
2 лице из·тър·бу·шиш из·тър·бу·ши·те
3 лице из·тър·бу·ши из·тър·бу·шат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·тър·бу·ших из·тър·бу·ших·ме
2 лице из·тър·бу·ши из·тър·бу·ших·те
3 лице из·тър·бу·ши из·тър·бу·ши·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·тър·бу·шех из·тър·бу·шех·ме
2 лице из·тър·бу·ше·ше из·тър·бу·шех·те
3 лице из·тър·бу·ше·ше из·тър·бу·ше·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтърбушил съм изтърбушила съм изтърбушило съм изтърбушили сме
2 лице изтърбушил си изтърбушила си изтърбушило си изтърбушили сте
3 лице изтърбушил е изтърбушила е изтърбушило е изтърбушили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изтърбушил бях изтърбушила бях изтърбушило бяхме изтърбушили
2 лице беше изтърбушил беше изтърбушила беше изтърбушило бяхте изтърбушили
3 лице беше изтърбушил беше изтърбушила беше изтърбушило бяха изтърбушили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изтърбуша ще изтърбушим
2 лице ще изтърбушиш ще изтърбушите
3 лице ще изтърбуши ще изтърбушат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изтърбушил ще съм изтърбушила ще съм изтърбушило ще сме изтърбушили
2 лице ще си изтърбушил ще си изтърбушила ще си изтърбушило ще сте изтърбушили
3 лице ще е изтърбушил ще е изтърбушила ще е изтърбушило ще са изтърбушили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изтърбуша щяхме да изтърбушим
2 лице щеше да изтърбушиш щяхте да изтърбушите
3 лице щеше да изтърбуши щяха да изтърбушат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изтърбушил щях да съм изтърбушила щях да съм изтърбушило щяхме да сме изтърбушили
2 лице щеше да си изтърбушил щеше да си изтърбушила щеше да си изтърбушило щяхте да сте изтърбушили
3 лице щеше да е изтърбушил щеше да е изтърбушила щеше да е изтърбушило щяха да са изтърбушили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтърбушел съм изтърбушела съм изтърбушело съм изтърбушели сме
2 лице изтърбушел си изтърбушела си изтърбушело си изтърбушели сте
3 лице изтърбушел (е) изтърбушела (е) изтърбушело (е) изтърбушели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтърбушил съм изтърбушила съм изтърбушило съм изтърбушили сме
2 лице изтърбушил си изтърбушила си изтърбушило си изтърбушили сте
3 лице изтърбушил (е) изтърбушила (е) изтърбушило (е) изтърбушили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изтърбушил била съм изтърбушила било съм изтърбушило били сме изтърбушили
2 лице бил си изтърбушил била си изтърбушила било си изтърбушило били сте изтърбушили
3 лице бил (е) изтърбушил била (е) изтърбушила било (е) изтърбушило били (са) изтърбушили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изтърбуша щяла съм да изтърбуша щяло съм да изтърбуша щели сме да изтърбушим
2 лице щял си да изтърбушиш щяла си да изтърбушиш щяло си да изтърбушиш щели сте да изтърбушите
3 лице щял (е) да изтърбуши щяла (е) да изтърбуши щяло (е) да изтърбуши щели (са) да изтърбушат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изтърбушил щяла съм да съм изтърбушила щяло съм да съм изтърбушило щели сме да сме изтърбушили
2 лице щял си да си изтърбушил щяла си да си изтърбушила щяло си да си изтърбушило щели сте да сте изтърбушили
3 лице щял (е) да е изтърбушил щяла (е) да е изтърбушила щяло (е) да е изтърбушило щели (са) да са изтърбушили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изтърбушил бих изтърбушила бих изтърбушило бихме изтърбушили
2 лице би изтърбушил би изтърбушила би изтърбушило бихте изтърбушили
3 лице би изтърбушил би изтърбушила би изтърбушило биха изтърбушили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·тър·бу·ши из·тър·бу·ше·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·тър·бу·шен
непълен член из·тър·бу·ше·ния
пълен член из·тър·бу·ше·ни·ят
женски род из·тър·бу·ше·на
членувано из·тър·бу·ше·на·та
среден род из·тър·бу·ше·но
членувано из·тър·бу·ше·но·то
множествено число из·тър·бу·ше·ни
членувано из·тър·бу·ше·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·тър·бу·шил
непълен член из·тър·бу·ши·лия
пълен член из·тър·бу·ши·ли·ят
женски род из·тър·бу·ши·ла
членувано из·тър·бу·ши·ла·та
среден род из·тър·бу·ши·ло
членувано из·тър·бу·ши·ло·то
множествено число из·тър·бу·ши·ли
членувано из·тър·бу·ши·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·тър·бу·шел
непълен член из·тър·бу·ше·лия
пълен член из·тър·бу·ше·ли·ят
женски род из·тър·бу·ше·ла
членувано из·тър·бу·ше·ла·та
среден род из·тър·бу·ше·ло
членувано из·тър·бу·ше·ло·то
множествено число из·тър·бу·ше·ли
членувано из·тър·бу·ше·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·тър·бу·шещ
непълен член из·тър·бу·ше·щия
пълен член из·тър·бу·ше·щи·ят
женски род из·тър·бу·ше·ща
членувано из·тър·бу·ше·ща·та
среден род из·тър·бу·ше·що
членувано из·тър·бу·ше·що·то
множествено число из·тър·бу·ше·щи
членувано из·тър·бу·ше·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·тър·бу·шей·ки