Шаблон:Словоформи/изтъпанча

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изтъпанча. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·тъ·пан·ча из·тъ·пан·чим
2 лице из·тъ·пан·чиш из·тъ·пан·чи·те
3 лице из·тъ·пан·чи из·тъ·пан·чат


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·тъ·пан·чих из·тъ·пан·чих·ме
2 лице из·тъ·пан·чи из·тъ·пан·чих·те
3 лице из·тъ·пан·чи из·тъ·пан·чи·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·тъ·пан·чех из·тъ·пан·чех·ме
2 лице из·тъ·пан·че·ше из·тъ·пан·чех·те
3 лице из·тъ·пан·че·ше из·тъ·пан·че·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтъпанчил съм изтъпанчила съм изтъпанчило съм изтъпанчили сме
2 лице изтъпанчил си изтъпанчила си изтъпанчило си изтъпанчили сте
3 лице изтъпанчил е изтъпанчила е изтъпанчило е изтъпанчили са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изтъпанчил бях изтъпанчила бях изтъпанчило бяхме изтъпанчили
2 лице беше изтъпанчил беше изтъпанчила беше изтъпанчило бяхте изтъпанчили
3 лице беше изтъпанчил беше изтъпанчила беше изтъпанчило бяха изтъпанчили


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще изтъпанча ще изтъпанчим
2 лице ще изтъпанчиш ще изтъпанчите
3 лице ще изтъпанчи ще изтъпанчат


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изтъпанчил ще съм изтъпанчила ще съм изтъпанчило ще сме изтъпанчили
2 лице ще си изтъпанчил ще си изтъпанчила ще си изтъпанчило ще сте изтъпанчили
3 лице ще е изтъпанчил ще е изтъпанчила ще е изтъпанчило ще са изтъпанчили


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да изтъпанча щяхме да изтъпанчим
2 лице щеше да изтъпанчиш щяхте да изтъпанчите
3 лице щеше да изтъпанчи щяха да изтъпанчат


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изтъпанчил щях да съм изтъпанчила щях да съм изтъпанчило щяхме да сме изтъпанчили
2 лице щеше да си изтъпанчил щеше да си изтъпанчила щеше да си изтъпанчило щяхте да сте изтъпанчили
3 лице щеше да е изтъпанчил щеше да е изтъпанчила щеше да е изтъпанчило щяха да са изтъпанчили


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтъпанчел съм изтъпанчела съм изтъпанчело съм изтъпанчели сме
2 лице изтъпанчел си изтъпанчела си изтъпанчело си изтъпанчели сте
3 лице изтъпанчел (е) изтъпанчела (е) изтъпанчело (е) изтъпанчели (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтъпанчил съм изтъпанчила съм изтъпанчило съм изтъпанчили сме
2 лице изтъпанчил си изтъпанчила си изтъпанчило си изтъпанчили сте
3 лице изтъпанчил (е) изтъпанчила (е) изтъпанчило (е) изтъпанчили (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изтъпанчил била съм изтъпанчила било съм изтъпанчило били сме изтъпанчили
2 лице бил си изтъпанчил била си изтъпанчила било си изтъпанчило били сте изтъпанчили
3 лице бил (е) изтъпанчил била (е) изтъпанчила било (е) изтъпанчило били (са) изтъпанчили


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изтъпанча щяла съм да изтъпанча щяло съм да изтъпанча щели сме да изтъпанчим
2 лице щял си да изтъпанчиш щяла си да изтъпанчиш щяло си да изтъпанчиш щели сте да изтъпанчите
3 лице щял (е) да изтъпанчи щяла (е) да изтъпанчи щяло (е) да изтъпанчи щели (са) да изтъпанчат


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изтъпанчил щяла съм да съм изтъпанчила щяло съм да съм изтъпанчило щели сме да сме изтъпанчили
2 лице щял си да си изтъпанчил щяла си да си изтъпанчила щяло си да си изтъпанчило щели сте да сте изтъпанчили
3 лице щял (е) да е изтъпанчил щяла (е) да е изтъпанчила щяло (е) да е изтъпанчило щели (са) да са изтъпанчили


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изтъпанчил бих изтъпанчила бих изтъпанчило бихме изтъпанчили
2 лице би изтъпанчил би изтъпанчила би изтъпанчило бихте изтъпанчили
3 лице би изтъпанчил би изтъпанчила би изтъпанчило биха изтъпанчили


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
из·тъ·пан·чи из·тъ·пан·че·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·тъ·пан·чен
непълен член из·тъ·пан·че·ния
пълен член из·тъ·пан·че·ни·ят
женски род из·тъ·пан·че·на
членувано из·тъ·пан·че·на·та
среден род из·тъ·пан·че·но
членувано из·тъ·пан·че·но·то
множествено число из·тъ·пан·че·ни
членувано из·тъ·пан·че·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·тъ·пан·чил
непълен член из·тъ·пан·чи·лия
пълен член из·тъ·пан·чи·ли·ят
женски род из·тъ·пан·чи·ла
членувано из·тъ·пан·чи·ла·та
среден род из·тъ·пан·чи·ло
членувано из·тъ·пан·чи·ло·то
множествено число из·тъ·пан·чи·ли
членувано из·тъ·пан·чи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·тъ·пан·чел
непълен член из·тъ·пан·че·лия
пълен член из·тъ·пан·че·ли·ят
женски род из·тъ·пан·че·ла
членувано из·тъ·пан·че·ла·та
среден род из·тъ·пан·че·ло
членувано из·тъ·пан·че·ло·то
множествено число из·тъ·пан·че·ли
членувано из·тъ·пан·че·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·тъ·пан·чещ
непълен член из·тъ·пан·че·щия
пълен член из·тъ·пан·че·щи·ят
женски род из·тъ·пан·че·ща
членувано из·тъ·пан·че·ща·та
среден род из·тъ·пан·че·що
членувано из·тъ·пан·че·що·то
множествено число из·тъ·пан·че·щи
членувано из·тъ·пан·че·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

из·тъ·пан·чей·ки