Шаблон:Словоформи/изсумтявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изсумтявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·сум·тя·вам из·сум·тя·ва·ме
2 лице из·сум·тя·ваш из·сум·тя·ва·те
3 лице из·сум·тя·ва из·сум·тя·ват


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·сум·тя·вах из·сум·тя·вах·ме
2 лице из·сум·тя·ва из·сум·тя·вах·те
3 лице из·сум·тя·ва из·сум·тя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·сум·тя·вах из·сум·тя·вах·ме
2 лице из·сум·тя·ва·ше из·сум·тя·вах·те
3 лице из·сум·тя·ва·ше из·сум·тя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изсумтявал съм изсумтявала съм изсумтявало съм изсумтявали сме
2 лице изсумтявал си изсумтявала си изсумтявало си изсумтявали сте
3 лице изсумтявал е изсумтявала е изсумтявало е изсумтявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изсумтявал бях изсумтявала бях изсумтявало бяхме изсумтявали
2 лице беше изсумтявал беше изсумтявала беше изсумтявало бяхте изсумтявали
3 лице беше изсумтявал беше изсумтявала беше изсумтявало бяха изсумтявали


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще изсумтявам ще изсумтяваме
2 лице ще изсумтяваш ще изсумтявате
3 лице ще изсумтява ще изсумтяват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изсумтявал ще съм изсумтявала ще съм изсумтявало ще сме изсумтявали
2 лице ще си изсумтявал ще си изсумтявала ще си изсумтявало ще сте изсумтявали
3 лице ще е изсумтявал ще е изсумтявала ще е изсумтявало ще са изсумтявали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да изсумтявам щяхме да изсумтяваме
2 лице щеше да изсумтяваш щяхте да изсумтявате
3 лице щеше да изсумтява щяха да изсумтяват


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изсумтявал щях да съм изсумтявала щях да съм изсумтявало щяхме да сме изсумтявали
2 лице щеше да си изсумтявал щеше да си изсумтявала щеше да си изсумтявало щяхте да сте изсумтявали
3 лице щеше да е изсумтявал щеше да е изсумтявала щеше да е изсумтявало щяха да са изсумтявали


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изсумтявал съм изсумтявала съм изсумтявало съм изсумтявали сме
2 лице изсумтявал си изсумтявала си изсумтявало си изсумтявали сте
3 лице изсумтявал (е) изсумтявала (е) изсумтявало (е) изсумтявали (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изсумтявал съм изсумтявала съм изсумтявало съм изсумтявали сме
2 лице изсумтявал си изсумтявала си изсумтявало си изсумтявали сте
3 лице изсумтявал (е) изсумтявала (е) изсумтявало (е) изсумтявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изсумтявал била съм изсумтявала било съм изсумтявало били сме изсумтявали
2 лице бил си изсумтявал била си изсумтявала било си изсумтявало били сте изсумтявали
3 лице бил (е) изсумтявал била (е) изсумтявала било (е) изсумтявало били (са) изсумтявали


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изсумтявам щяла съм да изсумтявам щяло съм да изсумтявам щели сме да изсумтяваме
2 лице щял си да изсумтяваш щяла си да изсумтяваш щяло си да изсумтяваш щели сте да изсумтявате
3 лице щял (е) да изсумтява щяла (е) да изсумтява щяло (е) да изсумтява щели (са) да изсумтяват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изсумтявал щяла съм да съм изсумтявала щяло съм да съм изсумтявало щели сме да сме изсумтявали
2 лице щял си да си изсумтявал щяла си да си изсумтявала щяло си да си изсумтявало щели сте да сте изсумтявали
3 лице щял (е) да е изсумтявал щяла (е) да е изсумтявала щяло (е) да е изсумтявало щели (са) да са изсумтявали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изсумтявал бих изсумтявала бих изсумтявало бихме изсумтявали
2 лице би изсумтявал би изсумтявала би изсумтявало бихте изсумтявали
3 лице би изсумтявал би изсумтявала би изсумтявало биха изсумтявали


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
из·сум·тя·вай из·сум·тя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·сум·тя·ван
непълен член из·сум·тя·ва·ния
пълен член из·сум·тя·ва·ни·ят
женски род из·сум·тя·ва·на
членувано из·сум·тя·ва·на·та
среден род из·сум·тя·ва·но
членувано из·сум·тя·ва·но·то
множествено число из·сум·тя·ва·ни
членувано из·сум·тя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·сум·тя·вал
непълен член из·сум·тя·ва·лия
пълен член из·сум·тя·ва·ли·ят
женски род из·сум·тя·ва·ла
членувано из·сум·тя·ва·ла·та
среден род из·сум·тя·ва·ло
членувано из·сум·тя·ва·ло·то
множествено число из·сум·тя·ва·ли
членувано из·сум·тя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·сум·тя·вал
непълен член из·сум·тя·ва·лия
пълен член из·сум·тя·ва·ли·ят
женски род из·сум·тя·ва·ла
членувано из·сум·тя·ва·ла·та
среден род из·сум·тя·ва·ло
членувано из·сум·тя·ва·ло·то
множествено число из·сум·тя·ва·ли
членувано из·сум·тя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·сум·тя·ващ
непълен член из·сум·тя·ва·щия
пълен член из·сум·тя·ва·щи·ят
женски род из·сум·тя·ва·ща
членувано из·сум·тя·ва·ща·та
среден род из·сум·тя·ва·що
членувано из·сум·тя·ва·що·то
множествено число из·сум·тя·ва·щи
членувано из·сум·тя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

из·сум·тя·вай·ки