Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изстрелвам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изстрелвам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·стрел·вам из·стрел·ва·ме
2 лице из·стрел·ваш из·стрел·ва·те
3 лице из·стрел·ва из·стрел·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·стрел·вах из·стрел·вах·ме
2 лице из·стрел·ва из·стрел·вах·те
3 лице из·стрел·ва из·стрел·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·стрел·вах из·стрел·вах·ме
2 лице из·стрел·ва·ше из·стрел·вах·те
3 лице из·стрел·ва·ше из·стрел·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изстрелвал съм изстрелвала съм изстрелвало съм изстрелвали сме
2 лице изстрелвал си изстрелвала си изстрелвало си изстрелвали сте
3 лице изстрелвал е изстрелвала е изстрелвало е изстрелвали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изстрелвал бях изстрелвала бях изстрелвало бяхме изстрелвали
2 лице беше изстрелвал беше изстрелвала беше изстрелвало бяхте изстрелвали
3 лице беше изстрелвал беше изстрелвала беше изстрелвало бяха изстрелвали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изстрелвам ще изстрелваме
2 лице ще изстрелваш ще изстрелвате
3 лице ще изстрелва ще изстрелват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изстрелвал ще съм изстрелвала ще съм изстрелвало ще сме изстрелвали
2 лице ще си изстрелвал ще си изстрелвала ще си изстрелвало ще сте изстрелвали
3 лице ще е изстрелвал ще е изстрелвала ще е изстрелвало ще са изстрелвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изстрелвам щяхме да изстрелваме
2 лице щеше да изстрелваш щяхте да изстрелвате
3 лице щеше да изстрелва щяха да изстрелват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изстрелвал щях да съм изстрелвала щях да съм изстрелвало щяхме да сме изстрелвали
2 лице щеше да си изстрелвал щеше да си изстрелвала щеше да си изстрелвало щяхте да сте изстрелвали
3 лице щеше да е изстрелвал щеше да е изстрелвала щеше да е изстрелвало щяха да са изстрелвали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изстрелвал съм изстрелвала съм изстрелвало съм изстрелвали сме
2 лице изстрелвал си изстрелвала си изстрелвало си изстрелвали сте
3 лице изстрелвал (е) изстрелвала (е) изстрелвало (е) изстрелвали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изстрелвал съм изстрелвала съм изстрелвало съм изстрелвали сме
2 лице изстрелвал си изстрелвала си изстрелвало си изстрелвали сте
3 лице изстрелвал (е) изстрелвала (е) изстрелвало (е) изстрелвали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изстрелвал била съм изстрелвала било съм изстрелвало били сме изстрелвали
2 лице бил си изстрелвал била си изстрелвала било си изстрелвало били сте изстрелвали
3 лице бил (е) изстрелвал била (е) изстрелвала било (е) изстрелвало били (са) изстрелвали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изстрелвам щяла съм да изстрелвам щяло съм да изстрелвам щели сме да изстрелваме
2 лице щял си да изстрелваш щяла си да изстрелваш щяло си да изстрелваш щели сте да изстрелвате
3 лице щял (е) да изстрелва щяла (е) да изстрелва щяло (е) да изстрелва щели (са) да изстрелват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изстрелвал щяла съм да съм изстрелвала щяло съм да съм изстрелвало щели сме да сме изстрелвали
2 лице щял си да си изстрелвал щяла си да си изстрелвала щяло си да си изстрелвало щели сте да сте изстрелвали
3 лице щял (е) да е изстрелвал щяла (е) да е изстрелвала щяло (е) да е изстрелвало щели (са) да са изстрелвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изстрелвал бих изстрелвала бих изстрелвало бихме изстрелвали
2 лице би изстрелвал би изстрелвала би изстрелвало бихте изстрелвали
3 лице би изстрелвал би изстрелвала би изстрелвало биха изстрелвали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·стрел·вай из·стрел·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·стрел·ван
непълен член из·стрел·ва·ния
пълен член из·стрел·ва·ни·ят
женски род из·стрел·ва·на
членувано из·стрел·ва·на·та
среден род из·стрел·ва·но
членувано из·стрел·ва·но·то
множествено число из·стрел·ва·ни
членувано из·стрел·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·стрел·вал
непълен член из·стрел·ва·лия
пълен член из·стрел·ва·ли·ят
женски род из·стрел·ва·ла
членувано из·стрел·ва·ла·та
среден род из·стрел·ва·ло
членувано из·стрел·ва·ло·то
множествено число из·стрел·ва·ли
членувано из·стрел·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·стрел·вал
непълен член из·стрел·ва·лия
пълен член из·стрел·ва·ли·ят
женски род из·стрел·ва·ла
членувано из·стрел·ва·ла·та
среден род из·стрел·ва·ло
членувано из·стрел·ва·ло·то
множествено число из·стрел·ва·ли
членувано из·стрел·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·стрел·ващ
непълен член из·стрел·ва·щия
пълен член из·стрел·ва·щи·ят
женски род из·стрел·ва·ща
членувано из·стрел·ва·ща·та
среден род из·стрел·ва·що
членувано из·стрел·ва·що·то
множествено число из·стрел·ва·щи
членувано из·стрел·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·стрел·вай·ки