Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изстоя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изстоя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·стоя из·сто·им
2 лице из·сто·иш из·сто·и·те
3 лице из·стои из·сто·ят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·сто·ях из·сто·ях·ме
2 лице из·стоя из·сто·ях·те
3 лице из·стоя из·сто·я·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·сто·ях из·сто·ях·ме
2 лице из·сто·е·ше из·сто·ях·те
3 лице из·сто·е·ше из·сто·я·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изстоял съм изстояла съм изстояло съм изстояли сме
2 лице изстоял си изстояла си изстояло си изстояли сте
3 лице изстоял е изстояла е изстояло е изстояли са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изстоял бях изстояла бях изстояло бяхме изстояли
2 лице беше изстоял беше изстояла беше изстояло бяхте изстояли
3 лице беше изстоял беше изстояла беше изстояло бяха изстояли


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изстоя ще изстоим
2 лице ще изстоиш ще изстоите
3 лице ще изстои ще изстоят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изстоял ще съм изстояла ще съм изстояло ще сме изстояли
2 лице ще си изстоял ще си изстояла ще си изстояло ще сте изстояли
3 лице ще е изстоял ще е изстояла ще е изстояло ще са изстояли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изстоя щяхме да изстоим
2 лице щеше да изстоиш щяхте да изстоите
3 лице щеше да изстои щяха да изстоят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изстоял щях да съм изстояла щях да съм изстояло щяхме да сме изстояли
2 лице щеше да си изстоял щеше да си изстояла щеше да си изстояло щяхте да сте изстояли
3 лице щеше да е изстоял щеше да е изстояла щеше да е изстояло щяха да са изстояли


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изстоял съм изстояла съм изстояло съм изстояли сме
2 лице изстоял си изстояла си изстояло си изстояли сте
3 лице изстоял (е) изстояла (е) изстояло (е) изстояли (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изстоял съм изстояла съм изстояло съм изстояли сме
2 лице изстоял си изстояла си изстояло си изстояли сте
3 лице изстоял (е) изстояла (е) изстояло (е) изстояли (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изстоял била съм изстояла било съм изстояло били сме изстояли
2 лице бил си изстоял била си изстояла било си изстояло били сте изстояли
3 лице бил (е) изстоял била (е) изстояла било (е) изстояло били (са) изстояли


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изстоя щяла съм да изстоя щяло съм да изстоя щели сме да изстоим
2 лице щял си да изстоиш щяла си да изстоиш щяло си да изстоиш щели сте да изстоите
3 лице щял (е) да изстои щяла (е) да изстои щяло (е) да изстои щели (са) да изстоят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изстоял щяла съм да съм изстояла щяло съм да съм изстояло щели сме да сме изстояли
2 лице щял си да си изстоял щяла си да си изстояла щяло си да си изстояло щели сте да сте изстояли
3 лице щял (е) да е изстоял щяла (е) да е изстояла щяло (е) да е изстояло щели (са) да са изстояли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изстоял бих изстояла бих изстояло бихме изстояли
2 лице би изстоял би изстояла би изстояло бихте изстояли
3 лице би изстоял би изстояла би изстояло биха изстояли


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·стой из·стой·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род
непълен член
пълен член
женски род
членувано
среден род
членувано
множествено число
членувано


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·сто·ял
непълен член из·сто·я·лия
пълен член из·сто·я·ли·ят
женски род из·сто·я·ла
членувано из·сто·я·ла·та
среден род из·сто·я·ло
членувано из·сто·я·ло·то
множествено число из·сто·я·ли
членувано из·сто·я·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·сто·ял
непълен член из·сто·я·лия
пълен член из·сто·я·ли·ят
женски род из·сто·я·ла
членувано из·сто·я·ла·та
среден род из·сто·я·ло
членувано из·сто·я·ло·то
множествено число из·сто·я·ли
членувано из·сто·я·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·сто·ящ
непълен член из·сто·я·щия
пълен член из·сто·я·щи·ят
женски род из·сто·я·ща
членувано из·сто·я·ща·та
среден род из·сто·я·що
членувано из·сто·я·що·то
множествено число из·сто·я·щи
членувано из·сто·я·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·сто·ей·ки