Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изсвистя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изсвистя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·свис·тя из·свис·тим
2 лице из·свис·тиш из·свис·ти·те
3 лице из·свис·ти из·свис·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·свис·тих из·свис·тих·ме
2 лице из·свис·ти из·свис·тих·те
3 лице из·свис·ти из·свис·ти·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·свис·тях из·свис·тях·ме
2 лице из·свис·те·ше из·свис·тях·те
3 лице из·свис·те·ше из·свис·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изсвистил съм изсвистила съм изсвистило съм изсвистили сме
2 лице изсвистил си изсвистила си изсвистило си изсвистили сте
3 лице изсвистил е изсвистила е изсвистило е изсвистили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изсвистил бях изсвистила бях изсвистило бяхме изсвистили
2 лице беше изсвистил беше изсвистила беше изсвистило бяхте изсвистили
3 лице беше изсвистил беше изсвистила беше изсвистило бяха изсвистили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изсвистя ще изсвистим
2 лице ще изсвистиш ще изсвистите
3 лице ще изсвисти ще изсвистят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изсвистил ще съм изсвистила ще съм изсвистило ще сме изсвистили
2 лице ще си изсвистил ще си изсвистила ще си изсвистило ще сте изсвистили
3 лице ще е изсвистил ще е изсвистила ще е изсвистило ще са изсвистили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изсвистя щяхме да изсвистим
2 лице щеше да изсвистиш щяхте да изсвистите
3 лице щеше да изсвисти щяха да изсвистят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изсвистил щях да съм изсвистила щях да съм изсвистило щяхме да сме изсвистили
2 лице щеше да си изсвистил щеше да си изсвистила щеше да си изсвистило щяхте да сте изсвистили
3 лице щеше да е изсвистил щеше да е изсвистила щеше да е изсвистило щяха да са изсвистили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изсвистял съм изсвистяла съм изсвистяло съм изсвистели сме
2 лице изсвистял си изсвистяла си изсвистяло си изсвистели сте
3 лице изсвистял (е) изсвистяла (е) изсвистяло (е) изсвистели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изсвистил съм изсвистила съм изсвистило съм изсвистили сме
2 лице изсвистил си изсвистила си изсвистило си изсвистили сте
3 лице изсвистил (е) изсвистила (е) изсвистило (е) изсвистили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изсвистил била съм изсвистила било съм изсвистило били сме изсвистили
2 лице бил си изсвистил била си изсвистила било си изсвистило били сте изсвистили
3 лице бил (е) изсвистил била (е) изсвистила било (е) изсвистило били (са) изсвистили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изсвистя щяла съм да изсвистя щяло съм да изсвистя щели сме да изсвистим
2 лице щял си да изсвистиш щяла си да изсвистиш щяло си да изсвистиш щели сте да изсвистите
3 лице щял (е) да изсвисти щяла (е) да изсвисти щяло (е) да изсвисти щели (са) да изсвистят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изсвистил щяла съм да съм изсвистила щяло съм да съм изсвистило щели сме да сме изсвистили
2 лице щял си да си изсвистил щяла си да си изсвистила щяло си да си изсвистило щели сте да сте изсвистили
3 лице щял (е) да е изсвистил щяла (е) да е изсвистила щяло (е) да е изсвистило щели (са) да са изсвистили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изсвистил бих изсвистила бих изсвистило бихме изсвистили
2 лице би изсвистил би изсвистила би изсвистило бихте изсвистили
3 лице би изсвистил би изсвистила би изсвистило биха изсвистили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·свис·ти из·свис·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·свис·тен
непълен член из·свис·те·ния
пълен член из·свис·те·ни·ят
женски род из·свис·те·на
членувано из·свис·те·на·та
среден род из·свис·те·но
членувано из·свис·те·но·то
множествено число из·свис·те·ни
членувано из·свис·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·свис·тил
непълен член из·свис·ти·лия
пълен член из·свис·ти·ли·ят
женски род из·свис·ти·ла
членувано из·свис·ти·ла·та
среден род из·свис·ти·ло
членувано из·свис·ти·ло·то
множествено число из·свис·ти·ли
членувано из·свис·ти·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·свис·тял
непълен член из·свис·тя·лия
пълен член из·свис·тя·ли·ят
женски род из·свис·тя·ла
членувано из·свис·тя·ла·та
среден род из·свис·тя·ло
членувано из·свис·тя·ло·то
множествено число из·свис·те·ли
членувано из·свис·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·свис·тящ
непълен член из·свис·тя·щия
пълен член из·свис·тя·щи·ят
женски род из·свис·тя·ща
членувано из·свис·тя·ща·та
среден род из·свис·тя·що
членувано из·свис·тя·що·то
множествено число из·свис·тя·щи
членувано из·свис·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·свис·тей·ки