Шаблон:Словоформи/изрека

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изрека. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·ре·ка из·ре·чем
2 лице из·ре·чеш из·ре·че·те
3 лице из·ре·че из·ре·кат


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·ре·кох из·ре·кох·ме
2 лице из·ре·че из·ре·кох·те
3 лице из·ре·че из·ре·ко·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·ре·чех из·ре·чех·ме
2 лице из·ре·че·ше из·ре·чех·те
3 лице из·ре·че·ше из·ре·че·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изрекъл съм изрекла съм изрекло съм изрекли сме
2 лице изрекъл си изрекла си изрекло си изрекли сте
3 лице изрекъл е изрекла е изрекло е изрекли са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изрекъл бях изрекла бях изрекло бяхме изрекли
2 лице беше изрекъл беше изрекла беше изрекло бяхте изрекли
3 лице беше изрекъл беше изрекла беше изрекло бяха изрекли


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще изрека ще изречем
2 лице ще изречеш ще изречете
3 лице ще изрече ще изрекат


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изрекъл ще съм изрекла ще съм изрекло ще сме изрекли
2 лице ще си изрекъл ще си изрекла ще си изрекло ще сте изрекли
3 лице ще е изрекъл ще е изрекла ще е изрекло ще са изрекли


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да изрека щяхме да изречем
2 лице щеше да изречеш щяхте да изречете
3 лице щеше да изрече щяха да изрекат


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изрекъл щях да съм изрекла щях да съм изрекло щяхме да сме изрекли
2 лице щеше да си изрекъл щеше да си изрекла щеше да си изрекло щяхте да сте изрекли
3 лице щеше да е изрекъл щеше да е изрекла щеше да е изрекло щяха да са изрекли


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изречел съм изречела съм изречело съм изречели сме
2 лице изречел си изречела си изречело си изречели сте
3 лице изречел (е) изречела (е) изречело (е) изречели (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изрекъл съм изрекла съм изрекло съм изрекли сме
2 лице изрекъл си изрекла си изрекло си изрекли сте
3 лице изрекъл (е) изрекла (е) изрекло (е) изрекли (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изрекъл била съм изрекла било съм изрекло били сме изрекли
2 лице бил си изрекъл била си изрекла било си изрекло били сте изрекли
3 лице бил (е) изрекъл била (е) изрекла било (е) изрекло били (са) изрекли


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изрека щяла съм да изрека щяло съм да изрека щели сме да изречем
2 лице щял си да изречеш щяла си да изречеш щяло си да изречеш щели сте да изречете
3 лице щял (е) да изрече щяла (е) да изрече щяло (е) да изрече щели (са) да изрекат


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изрекъл щяла съм да съм изрекла щяло съм да съм изрекло щели сме да сме изрекли
2 лице щял си да си изрекъл щяла си да си изрекла щяло си да си изрекло щели сте да сте изрекли
3 лице щял (е) да е изрекъл щяла (е) да е изрекла щяло (е) да е изрекло щели (са) да са изрекли


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изрекъл бих изрекла бих изрекло бихме изрекли
2 лице би изрекъл би изрекла би изрекло бихте изрекли
3 лице би изрекъл би изрекла би изрекло биха изрекли


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
из·ре·чи из·ре·че·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·ре·чен
непълен член из·ре·че·ния
пълен член из·ре·че·ни·ят
женски род из·ре·че·на
членувано из·ре·че·на·та
среден род из·ре·че·но
членувано из·ре·че·но·то
множествено число из·ре·че·ни
членувано из·ре·че·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·ре·къл
непълен член из·рек·лия
пълен член из·рек·ли·ят
женски род из·рек·ла
членувано из·рек·ла·та
среден род из·рек·ло
членувано из·рек·ло·то
множествено число из·рек·ли
членувано из·рек·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·ре·чел
непълен член из·ре·че·лия
пълен член из·ре·че·ли·ят
женски род из·ре·че·ла
членувано из·ре·че·ла·та
среден род из·ре·че·ло
членувано из·ре·че·ло·то
множествено число из·ре·че·ли
членувано из·ре·че·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·ре·чащ
непълен член из·ре·ча·щия
пълен член из·ре·ча·щи·ят
женски род из·ре·ча·ща
членувано из·ре·ча·ща·та
среден род из·ре·ча·що
членувано из·ре·ча·що·то
множествено число из·ре·ча·щи
членувано из·ре·ча·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

из·ре·чей·ки