Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изпъхтявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изпъхтявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·пъх·тя·вам из·пъх·тя·ва·ме
2 лице из·пъх·тя·ваш из·пъх·тя·ва·те
3 лице из·пъх·тя·ва из·пъх·тя·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·пъх·тя·вах из·пъх·тя·вах·ме
2 лице из·пъх·тя·ва из·пъх·тя·вах·те
3 лице из·пъх·тя·ва из·пъх·тя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·пъх·тя·вах из·пъх·тя·вах·ме
2 лице из·пъх·тя·ва·ше из·пъх·тя·вах·те
3 лице из·пъх·тя·ва·ше из·пъх·тя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпъхтявал съм изпъхтявала съм изпъхтявало съм изпъхтявали сме
2 лице изпъхтявал си изпъхтявала си изпъхтявало си изпъхтявали сте
3 лице изпъхтявал е изпъхтявала е изпъхтявало е изпъхтявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изпъхтявал бях изпъхтявала бях изпъхтявало бяхме изпъхтявали
2 лице беше изпъхтявал беше изпъхтявала беше изпъхтявало бяхте изпъхтявали
3 лице беше изпъхтявал беше изпъхтявала беше изпъхтявало бяха изпъхтявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изпъхтявам ще изпъхтяваме
2 лице ще изпъхтяваш ще изпъхтявате
3 лице ще изпъхтява ще изпъхтяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изпъхтявал ще съм изпъхтявала ще съм изпъхтявало ще сме изпъхтявали
2 лице ще си изпъхтявал ще си изпъхтявала ще си изпъхтявало ще сте изпъхтявали
3 лице ще е изпъхтявал ще е изпъхтявала ще е изпъхтявало ще са изпъхтявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изпъхтявам щяхме да изпъхтяваме
2 лице щеше да изпъхтяваш щяхте да изпъхтявате
3 лице щеше да изпъхтява щяха да изпъхтяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изпъхтявал щях да съм изпъхтявала щях да съм изпъхтявало щяхме да сме изпъхтявали
2 лице щеше да си изпъхтявал щеше да си изпъхтявала щеше да си изпъхтявало щяхте да сте изпъхтявали
3 лице щеше да е изпъхтявал щеше да е изпъхтявала щеше да е изпъхтявало щяха да са изпъхтявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпъхтявал съм изпъхтявала съм изпъхтявало съм изпъхтявали сме
2 лице изпъхтявал си изпъхтявала си изпъхтявало си изпъхтявали сте
3 лице изпъхтявал (е) изпъхтявала (е) изпъхтявало (е) изпъхтявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпъхтявал съм изпъхтявала съм изпъхтявало съм изпъхтявали сме
2 лице изпъхтявал си изпъхтявала си изпъхтявало си изпъхтявали сте
3 лице изпъхтявал (е) изпъхтявала (е) изпъхтявало (е) изпъхтявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изпъхтявал била съм изпъхтявала било съм изпъхтявало били сме изпъхтявали
2 лице бил си изпъхтявал била си изпъхтявала било си изпъхтявало били сте изпъхтявали
3 лице бил (е) изпъхтявал била (е) изпъхтявала било (е) изпъхтявало били (са) изпъхтявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изпъхтявам щяла съм да изпъхтявам щяло съм да изпъхтявам щели сме да изпъхтяваме
2 лице щял си да изпъхтяваш щяла си да изпъхтяваш щяло си да изпъхтяваш щели сте да изпъхтявате
3 лице щял (е) да изпъхтява щяла (е) да изпъхтява щяло (е) да изпъхтява щели (са) да изпъхтяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изпъхтявал щяла съм да съм изпъхтявала щяло съм да съм изпъхтявало щели сме да сме изпъхтявали
2 лице щял си да си изпъхтявал щяла си да си изпъхтявала щяло си да си изпъхтявало щели сте да сте изпъхтявали
3 лице щял (е) да е изпъхтявал щяла (е) да е изпъхтявала щяло (е) да е изпъхтявало щели (са) да са изпъхтявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изпъхтявал бих изпъхтявала бих изпъхтявало бихме изпъхтявали
2 лице би изпъхтявал би изпъхтявала би изпъхтявало бихте изпъхтявали
3 лице би изпъхтявал би изпъхтявала би изпъхтявало биха изпъхтявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·пъх·тя·вай из·пъх·тя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·пъх·тя·ван
непълен член из·пъх·тя·ва·ния
пълен член из·пъх·тя·ва·ни·ят
женски род из·пъх·тя·ва·на
членувано из·пъх·тя·ва·на·та
среден род из·пъх·тя·ва·но
членувано из·пъх·тя·ва·но·то
множествено число из·пъх·тя·ва·ни
членувано из·пъх·тя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·пъх·тя·вал
непълен член из·пъх·тя·ва·лия
пълен член из·пъх·тя·ва·ли·ят
женски род из·пъх·тя·ва·ла
членувано из·пъх·тя·ва·ла·та
среден род из·пъх·тя·ва·ло
членувано из·пъх·тя·ва·ло·то
множествено число из·пъх·тя·ва·ли
членувано из·пъх·тя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·пъх·тя·вал
непълен член из·пъх·тя·ва·лия
пълен член из·пъх·тя·ва·ли·ят
женски род из·пъх·тя·ва·ла
членувано из·пъх·тя·ва·ла·та
среден род из·пъх·тя·ва·ло
членувано из·пъх·тя·ва·ло·то
множествено число из·пъх·тя·ва·ли
членувано из·пъх·тя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·пъх·тя·ващ
непълен член из·пъх·тя·ва·щия
пълен член из·пъх·тя·ва·щи·ят
женски род из·пъх·тя·ва·ща
членувано из·пъх·тя·ва·ща·та
среден род из·пъх·тя·ва·що
членувано из·пъх·тя·ва·що·то
множествено число из·пъх·тя·ва·щи
членувано из·пъх·тя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·пъх·тя·вай·ки