Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изпъстря

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изпъстря. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·пъс·т·ря из·пъс·т·рим
2 лице из·пъс·т·риш из·пъс·т·ри·те
3 лице из·пъс·т·ри из·пъс·т·рят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·пъс·т·рих из·пъс·т·рих·ме
2 лице из·пъс·т·ри из·пъс·т·рих·те
3 лице из·пъс·т·ри из·пъс·т·ри·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·пъс·т·рех из·пъс·т·рех·ме
2 лице из·пъс·т·ре·ше из·пъс·т·рех·те
3 лице из·пъс·т·ре·ше из·пъс·т·ре·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпъстрил съм изпъстрила съм изпъстрило съм изпъстрили сме
2 лице изпъстрил си изпъстрила си изпъстрило си изпъстрили сте
3 лице изпъстрил е изпъстрила е изпъстрило е изпъстрили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изпъстрил бях изпъстрила бях изпъстрило бяхме изпъстрили
2 лице беше изпъстрил беше изпъстрила беше изпъстрило бяхте изпъстрили
3 лице беше изпъстрил беше изпъстрила беше изпъстрило бяха изпъстрили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изпъстря ще изпъстрим
2 лице ще изпъстриш ще изпъстрите
3 лице ще изпъстри ще изпъстрят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изпъстрил ще съм изпъстрила ще съм изпъстрило ще сме изпъстрили
2 лице ще си изпъстрил ще си изпъстрила ще си изпъстрило ще сте изпъстрили
3 лице ще е изпъстрил ще е изпъстрила ще е изпъстрило ще са изпъстрили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изпъстря щяхме да изпъстрим
2 лице щеше да изпъстриш щяхте да изпъстрите
3 лице щеше да изпъстри щяха да изпъстрят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изпъстрил щях да съм изпъстрила щях да съм изпъстрило щяхме да сме изпъстрили
2 лице щеше да си изпъстрил щеше да си изпъстрила щеше да си изпъстрило щяхте да сте изпъстрили
3 лице щеше да е изпъстрил щеше да е изпъстрила щеше да е изпъстрило щяха да са изпъстрили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпъстрел съм изпъстрела съм изпъстрело съм изпъстрели сме
2 лице изпъстрел си изпъстрела си изпъстрело си изпъстрели сте
3 лице изпъстрел (е) изпъстрела (е) изпъстрело (е) изпъстрели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпъстрил съм изпъстрила съм изпъстрило съм изпъстрили сме
2 лице изпъстрил си изпъстрила си изпъстрило си изпъстрили сте
3 лице изпъстрил (е) изпъстрила (е) изпъстрило (е) изпъстрили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изпъстрил била съм изпъстрила било съм изпъстрило били сме изпъстрили
2 лице бил си изпъстрил била си изпъстрила било си изпъстрило били сте изпъстрили
3 лице бил (е) изпъстрил била (е) изпъстрила било (е) изпъстрило били (са) изпъстрили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изпъстря щяла съм да изпъстря щяло съм да изпъстря щели сме да изпъстрим
2 лице щял си да изпъстриш щяла си да изпъстриш щяло си да изпъстриш щели сте да изпъстрите
3 лице щял (е) да изпъстри щяла (е) да изпъстри щяло (е) да изпъстри щели (са) да изпъстрят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изпъстрил щяла съм да съм изпъстрила щяло съм да съм изпъстрило щели сме да сме изпъстрили
2 лице щял си да си изпъстрил щяла си да си изпъстрила щяло си да си изпъстрило щели сте да сте изпъстрили
3 лице щял (е) да е изпъстрил щяла (е) да е изпъстрила щяло (е) да е изпъстрило щели (са) да са изпъстрили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изпъстрил бих изпъстрила бих изпъстрило бихме изпъстрили
2 лице би изпъстрил би изпъстрила би изпъстрило бихте изпъстрили
3 лице би изпъстрил би изпъстрила би изпъстрило биха изпъстрили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·пъс·т·ри из·пъс·т·ре·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·пъс·т·рен
непълен член из·пъс·т·ре·ния
пълен член из·пъс·т·ре·ни·ят
женски род из·пъс·т·ре·на
членувано из·пъс·т·ре·на·та
среден род из·пъс·т·ре·но
членувано из·пъс·т·ре·но·то
множествено число из·пъс·т·ре·ни
членувано из·пъс·т·ре·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·пъс·т·рил
непълен член из·пъс·т·ри·лия
пълен член из·пъс·т·ри·ли·ят
женски род из·пъс·т·ри·ла
членувано из·пъс·т·ри·ла·та
среден род из·пъс·т·ри·ло
членувано из·пъс·т·ри·ло·то
множествено число из·пъс·т·ри·ли
членувано из·пъс·т·ри·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·пъс·т·рел
непълен член из·пъс·т·ре·лия
пълен член из·пъс·т·ре·ли·ят
женски род из·пъс·т·ре·ла
членувано из·пъс·т·ре·ла·та
среден род из·пъс·т·ре·ло
членувано из·пъс·т·ре·ло·то
множествено число из·пъс·т·ре·ли
членувано из·пъс·т·ре·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·пъс·т·рещ
непълен член из·пъс·т·ре·щия
пълен член из·пъс·т·ре·щи·ят
женски род из·пъс·т·ре·ща
членувано из·пъс·т·ре·ща·та
среден род из·пъс·т·ре·що
членувано из·пъс·т·ре·що·то
множествено число из·пъс·т·ре·щи
членувано из·пъс·т·ре·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·пъс·т·рей·ки