Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изпръхтявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изпръхтявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·п·ръх·тя·вам из·п·ръх·тя·ва·ме
2 лице из·п·ръх·тя·ваш из·п·ръх·тя·ва·те
3 лице из·п·ръх·тя·ва из·п·ръх·тя·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·п·ръх·тя·вах из·п·ръх·тя·вах·ме
2 лице из·п·ръх·тя·ва из·п·ръх·тя·вах·те
3 лице из·п·ръх·тя·ва из·п·ръх·тя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·п·ръх·тя·вах из·п·ръх·тя·вах·ме
2 лице из·п·ръх·тя·ва·ше из·п·ръх·тя·вах·те
3 лице из·п·ръх·тя·ва·ше из·п·ръх·тя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпръхтявал съм изпръхтявала съм изпръхтявало съм изпръхтявали сме
2 лице изпръхтявал си изпръхтявала си изпръхтявало си изпръхтявали сте
3 лице изпръхтявал е изпръхтявала е изпръхтявало е изпръхтявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изпръхтявал бях изпръхтявала бях изпръхтявало бяхме изпръхтявали
2 лице беше изпръхтявал беше изпръхтявала беше изпръхтявало бяхте изпръхтявали
3 лице беше изпръхтявал беше изпръхтявала беше изпръхтявало бяха изпръхтявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изпръхтявам ще изпръхтяваме
2 лице ще изпръхтяваш ще изпръхтявате
3 лице ще изпръхтява ще изпръхтяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изпръхтявал ще съм изпръхтявала ще съм изпръхтявало ще сме изпръхтявали
2 лице ще си изпръхтявал ще си изпръхтявала ще си изпръхтявало ще сте изпръхтявали
3 лице ще е изпръхтявал ще е изпръхтявала ще е изпръхтявало ще са изпръхтявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изпръхтявам щяхме да изпръхтяваме
2 лице щеше да изпръхтяваш щяхте да изпръхтявате
3 лице щеше да изпръхтява щяха да изпръхтяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изпръхтявал щях да съм изпръхтявала щях да съм изпръхтявало щяхме да сме изпръхтявали
2 лице щеше да си изпръхтявал щеше да си изпръхтявала щеше да си изпръхтявало щяхте да сте изпръхтявали
3 лице щеше да е изпръхтявал щеше да е изпръхтявала щеше да е изпръхтявало щяха да са изпръхтявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпръхтявал съм изпръхтявала съм изпръхтявало съм изпръхтявали сме
2 лице изпръхтявал си изпръхтявала си изпръхтявало си изпръхтявали сте
3 лице изпръхтявал (е) изпръхтявала (е) изпръхтявало (е) изпръхтявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпръхтявал съм изпръхтявала съм изпръхтявало съм изпръхтявали сме
2 лице изпръхтявал си изпръхтявала си изпръхтявало си изпръхтявали сте
3 лице изпръхтявал (е) изпръхтявала (е) изпръхтявало (е) изпръхтявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изпръхтявал била съм изпръхтявала било съм изпръхтявало били сме изпръхтявали
2 лице бил си изпръхтявал била си изпръхтявала било си изпръхтявало били сте изпръхтявали
3 лице бил (е) изпръхтявал била (е) изпръхтявала било (е) изпръхтявало били (са) изпръхтявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изпръхтявам щяла съм да изпръхтявам щяло съм да изпръхтявам щели сме да изпръхтяваме
2 лице щял си да изпръхтяваш щяла си да изпръхтяваш щяло си да изпръхтяваш щели сте да изпръхтявате
3 лице щял (е) да изпръхтява щяла (е) да изпръхтява щяло (е) да изпръхтява щели (са) да изпръхтяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изпръхтявал щяла съм да съм изпръхтявала щяло съм да съм изпръхтявало щели сме да сме изпръхтявали
2 лице щял си да си изпръхтявал щяла си да си изпръхтявала щяло си да си изпръхтявало щели сте да сте изпръхтявали
3 лице щял (е) да е изпръхтявал щяла (е) да е изпръхтявала щяло (е) да е изпръхтявало щели (са) да са изпръхтявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изпръхтявал бих изпръхтявала бих изпръхтявало бихме изпръхтявали
2 лице би изпръхтявал би изпръхтявала би изпръхтявало бихте изпръхтявали
3 лице би изпръхтявал би изпръхтявала би изпръхтявало биха изпръхтявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·п·ръх·тя·вай из·п·ръх·тя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·п·ръх·тя·ван
непълен член из·п·ръх·тя·ва·ния
пълен член из·п·ръх·тя·ва·ни·ят
женски род из·п·ръх·тя·ва·на
членувано из·п·ръх·тя·ва·на·та
среден род из·п·ръх·тя·ва·но
членувано из·п·ръх·тя·ва·но·то
множествено число из·п·ръх·тя·ва·ни
членувано из·п·ръх·тя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·п·ръх·тя·вал
непълен член из·п·ръх·тя·ва·лия
пълен член из·п·ръх·тя·ва·ли·ят
женски род из·п·ръх·тя·ва·ла
членувано из·п·ръх·тя·ва·ла·та
среден род из·п·ръх·тя·ва·ло
членувано из·п·ръх·тя·ва·ло·то
множествено число из·п·ръх·тя·ва·ли
членувано из·п·ръх·тя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·п·ръх·тя·вал
непълен член из·п·ръх·тя·ва·лия
пълен член из·п·ръх·тя·ва·ли·ят
женски род из·п·ръх·тя·ва·ла
членувано из·п·ръх·тя·ва·ла·та
среден род из·п·ръх·тя·ва·ло
членувано из·п·ръх·тя·ва·ло·то
множествено число из·п·ръх·тя·ва·ли
членувано из·п·ръх·тя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·п·ръх·тя·ващ
непълен член из·п·ръх·тя·ва·щия
пълен член из·п·ръх·тя·ва·щи·ят
женски род из·п·ръх·тя·ва·ща
членувано из·п·ръх·тя·ва·ща·та
среден род из·п·ръх·тя·ва·що
членувано из·п·ръх·тя·ва·що·то
множествено число из·п·ръх·тя·ва·щи
членувано из·п·ръх·тя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·п·ръх·тя·вай·ки