Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изпръхтя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изпръхтя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·п·ръх·тя из·п·ръх·тим
2 лице из·п·ръх·тиш из·п·ръх·ти·те
3 лице из·п·ръх·ти из·п·ръх·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·п·ръх·тях из·п·ръх·тях·ме
2 лице из·п·ръх·тя из·п·ръх·тях·те
3 лице из·п·ръх·тя из·п·ръх·тя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·п·ръх·тях из·п·ръх·тях·ме
2 лице из·п·ръх·те·ше из·п·ръх·тях·те
3 лице из·п·ръх·те·ше из·п·ръх·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпръхтял съм изпръхтяла съм изпръхтяло съм изпръхтели сме
2 лице изпръхтял си изпръхтяла си изпръхтяло си изпръхтели сте
3 лице изпръхтял е изпръхтяла е изпръхтяло е изпръхтели са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изпръхтял бях изпръхтяла бях изпръхтяло бяхме изпръхтели
2 лице беше изпръхтял беше изпръхтяла беше изпръхтяло бяхте изпръхтели
3 лице беше изпръхтял беше изпръхтяла беше изпръхтяло бяха изпръхтели


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изпръхтя ще изпръхтим
2 лице ще изпръхтиш ще изпръхтите
3 лице ще изпръхти ще изпръхтят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изпръхтял ще съм изпръхтяла ще съм изпръхтяло ще сме изпръхтели
2 лице ще си изпръхтял ще си изпръхтяла ще си изпръхтяло ще сте изпръхтели
3 лице ще е изпръхтял ще е изпръхтяла ще е изпръхтяло ще са изпръхтели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изпръхтя щяхме да изпръхтим
2 лице щеше да изпръхтиш щяхте да изпръхтите
3 лице щеше да изпръхти щяха да изпръхтят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изпръхтял щях да съм изпръхтяла щях да съм изпръхтяло щяхме да сме изпръхтели
2 лице щеше да си изпръхтял щеше да си изпръхтяла щеше да си изпръхтяло щяхте да сте изпръхтели
3 лице щеше да е изпръхтял щеше да е изпръхтяла щеше да е изпръхтяло щяха да са изпръхтели


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпръхтял съм изпръхтяла съм изпръхтяло съм изпръхтели сме
2 лице изпръхтял си изпръхтяла си изпръхтяло си изпръхтели сте
3 лице изпръхтял (е) изпръхтяла (е) изпръхтяло (е) изпръхтели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпръхтял съм изпръхтяла съм изпръхтяло съм изпръхтели сме
2 лице изпръхтял си изпръхтяла си изпръхтяло си изпръхтели сте
3 лице изпръхтял (е) изпръхтяла (е) изпръхтяло (е) изпръхтели (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изпръхтял била съм изпръхтяла било съм изпръхтяло били сме изпръхтели
2 лице бил си изпръхтял била си изпръхтяла било си изпръхтяло били сте изпръхтели
3 лице бил (е) изпръхтял била (е) изпръхтяла било (е) изпръхтяло били (са) изпръхтели


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изпръхтя щяла съм да изпръхтя щяло съм да изпръхтя щели сме да изпръхтим
2 лице щял си да изпръхтиш щяла си да изпръхтиш щяло си да изпръхтиш щели сте да изпръхтите
3 лице щял (е) да изпръхти щяла (е) да изпръхти щяло (е) да изпръхти щели (са) да изпръхтят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изпръхтял щяла съм да съм изпръхтяла щяло съм да съм изпръхтяло щели сме да сме изпръхтели
2 лице щял си да си изпръхтял щяла си да си изпръхтяла щяло си да си изпръхтяло щели сте да сте изпръхтели
3 лице щял (е) да е изпръхтял щяла (е) да е изпръхтяла щяло (е) да е изпръхтяло щели (са) да са изпръхтели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изпръхтял бих изпръхтяла бих изпръхтяло бихме изпръхтели
2 лице би изпръхтял би изпръхтяла би изпръхтяло бихте изпръхтели
3 лице би изпръхтял би изпръхтяла би изпръхтяло биха изпръхтели


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·п·ръх·ти из·п·ръх·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·п·ръх·тян
непълен член из·п·ръх·тя·ния
пълен член из·п·ръх·тя·ни·ят
женски род из·п·ръх·тя·на
членувано из·п·ръх·тя·на·та
среден род из·п·ръх·тя·но
членувано из·п·ръх·тя·но·то
множествено число из·п·ръх·те·ни
членувано из·п·ръх·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·п·ръх·тял
непълен член из·п·ръх·те·лия
пълен член из·п·ръх·те·ли·ят
женски род из·п·ръх·тя·ла
членувано из·п·ръх·тя·ла·та
среден род из·п·ръх·тя·ло
членувано из·п·ръх·тя·ло·то
множествено число из·п·ръх·те·ли
членувано из·п·ръх·те·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·п·ръх·тял
непълен член из·п·ръх·тя·лия
пълен член из·п·ръх·тя·ли·ят
женски род из·п·ръх·тя·ла
членувано из·п·ръх·тя·ла·та
среден род из·п·ръх·тя·ло
членувано из·п·ръх·тя·ло·то
множествено число из·п·ръх·те·ли
членувано из·п·ръх·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·п·ръх·тящ
непълен член из·п·ръх·тя·щия
пълен член из·п·ръх·тя·щи·ят
женски род из·п·ръх·тя·ща
членувано из·п·ръх·тя·ща·та
среден род из·п·ръх·тя·що
членувано из·п·ръх·тя·що·то
множествено число из·п·ръх·тя·щи
членувано из·п·ръх·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·п·ръх·тей·ки