Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изпроводя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изпроводя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·п·ро·во·дя из·п·ро·во·дим
2 лице из·п·ро·во·диш из·п·ро·во·ди·те
3 лице из·п·ро·во·ди из·п·ро·во·дят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·п·ро·во·дих из·п·ро·во·дих·ме
2 лице из·п·ро·во·ди из·п·ро·во·дих·те
3 лице из·п·ро·во·ди из·п·ро·во·ди·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·п·ро·во·дех из·п·ро·во·дех·ме
2 лице из·п·ро·во·де·ше из·п·ро·во·дех·те
3 лице из·п·ро·во·де·ше из·п·ро·во·де·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпроводил съм изпроводила съм изпроводило съм изпроводили сме
2 лице изпроводил си изпроводила си изпроводило си изпроводили сте
3 лице изпроводил е изпроводила е изпроводило е изпроводили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изпроводил бях изпроводила бях изпроводило бяхме изпроводили
2 лице беше изпроводил беше изпроводила беше изпроводило бяхте изпроводили
3 лице беше изпроводил беше изпроводила беше изпроводило бяха изпроводили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изпроводя ще изпроводим
2 лице ще изпроводиш ще изпроводите
3 лице ще изпроводи ще изпроводят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изпроводил ще съм изпроводила ще съм изпроводило ще сме изпроводили
2 лице ще си изпроводил ще си изпроводила ще си изпроводило ще сте изпроводили
3 лице ще е изпроводил ще е изпроводила ще е изпроводило ще са изпроводили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изпроводя щяхме да изпроводим
2 лице щеше да изпроводиш щяхте да изпроводите
3 лице щеше да изпроводи щяха да изпроводят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изпроводил щях да съм изпроводила щях да съм изпроводило щяхме да сме изпроводили
2 лице щеше да си изпроводил щеше да си изпроводила щеше да си изпроводило щяхте да сте изпроводили
3 лице щеше да е изпроводил щеше да е изпроводила щеше да е изпроводило щяха да са изпроводили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпроводел съм изпроводела съм изпроводело съм изпроводели сме
2 лице изпроводел си изпроводела си изпроводело си изпроводели сте
3 лице изпроводел (е) изпроводела (е) изпроводело (е) изпроводели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпроводил съм изпроводила съм изпроводило съм изпроводили сме
2 лице изпроводил си изпроводила си изпроводило си изпроводили сте
3 лице изпроводил (е) изпроводила (е) изпроводило (е) изпроводили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изпроводил била съм изпроводила било съм изпроводило били сме изпроводили
2 лице бил си изпроводил била си изпроводила било си изпроводило били сте изпроводили
3 лице бил (е) изпроводил била (е) изпроводила било (е) изпроводило били (са) изпроводили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изпроводя щяла съм да изпроводя щяло съм да изпроводя щели сме да изпроводим
2 лице щял си да изпроводиш щяла си да изпроводиш щяло си да изпроводиш щели сте да изпроводите
3 лице щял (е) да изпроводи щяла (е) да изпроводи щяло (е) да изпроводи щели (са) да изпроводят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изпроводил щяла съм да съм изпроводила щяло съм да съм изпроводило щели сме да сме изпроводили
2 лице щял си да си изпроводил щяла си да си изпроводила щяло си да си изпроводило щели сте да сте изпроводили
3 лице щял (е) да е изпроводил щяла (е) да е изпроводила щяло (е) да е изпроводило щели (са) да са изпроводили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изпроводил бих изпроводила бих изпроводило бихме изпроводили
2 лице би изпроводил би изпроводила би изпроводило бихте изпроводили
3 лице би изпроводил би изпроводила би изпроводило биха изпроводили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·п·ро·во·ди из·п·ро·во·де·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·п·ро·во·ден
непълен член из·п·ро·во·де·ния
пълен член из·п·ро·во·де·ни·ят
женски род из·п·ро·во·де·на
членувано из·п·ро·во·де·на·та
среден род из·п·ро·во·де·но
членувано из·п·ро·во·де·но·то
множествено число из·п·ро·во·де·ни
членувано из·п·ро·во·де·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·п·ро·во·дил
непълен член из·п·ро·во·ди·лия
пълен член из·п·ро·во·ди·ли·ят
женски род из·п·ро·во·ди·ла
членувано из·п·ро·во·ди·ла·та
среден род из·п·ро·во·ди·ло
членувано из·п·ро·во·ди·ло·то
множествено число из·п·ро·во·ди·ли
членувано из·п·ро·во·ди·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·п·ро·во·дел
непълен член из·п·ро·во·де·лия
пълен член из·п·ро·во·де·ли·ят
женски род из·п·ро·во·де·ла
членувано из·п·ро·во·де·ла·та
среден род из·п·ро·во·де·ло
членувано из·п·ро·во·де·ло·то
множествено число из·п·ро·во·де·ли
членувано из·п·ро·во·де·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·п·ро·во·дещ
непълен член из·п·ро·во·де·щия
пълен член из·п·ро·во·де·щи·ят
женски род из·п·ро·во·де·ща
членувано из·п·ро·во·де·ща·та
среден род из·п·ро·во·де·що
членувано из·п·ро·во·де·що·то
множествено число из·п·ро·во·де·щи
членувано из·п·ро·во·де·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·п·ро·во·дей·ки